Той израства в близкия град Вайден. Следва в консерваториите в Зондерсхаузен и Висбаден при прочутия музикален теоретик Хуго Риман. През 1901 г. се мести в Мюнхен. През 1902 г. се жени за разведената протестантка Елза фон Беркен, което води до неговата екскомуникация (отлъчване от църквата). През 1905 г. Макс Регер става последовател на Йозеф Райнбергер в академията за музикално изкуство Мюнхен, след една година напуска, заради неразбирателство с другите консервативни преподаватели.
Гробът на Регер в Мюнхен
По време на концерт в Карлсруе през 1907 г. Регер е назначен за университетски директор и професор на Кралската консерватория в Лайпциг. През 1910 г. получава званието доктор хонорис кауза по медицина в Берлин. През 1911 г. става дворцов капелмайстор при тогава прочутата дворцова капела Майнинген. През началото на 1914 г. той получава мозъчен удар. През 1915 г. се мести в Йена и един път седмично пътува до Лайпциг да преподава музика. През май 1916 г. Макс Регер умира по време на такова пътуване от сърдечна недостатъчност. Неговата урна е преместена през 1930 г., по желание на вдовицата му Елза Регер, от Йена в Мюнхен, където тя живее от 1929 г.
Регер е известен най-вече с композициите си за орган. Всичките му произведения са напечатени в 38 тома от 1954 до 1986 г.
Източници
Prof. Dr. Fritz Stein. Max Reger – sein Leben in Bildern, Bibliographisches Institut Leipzig.
Martin Weyer. Die Orgelwerke Max Regers. Wilhelmshaven 1989. ISBN 3-7959-0528-1
Rainer Cadenbach. Max Reger und seine Zeit, Laaber 1991. ISBN 3-89007-140-6
