PROFILPELAJAR.COM

Инсулт
	Инсулт
	Разрез на мозък, поразен от инсулт
Синоними	Cerebrovascular accident (CVA), cerebrovascular insult (CVI), brain attack
Специалност	Неврология, спешна медицина
Симптоми	Невъзможност за движение или усещане от едната страна на тялото, проблеми с разбирането или говоренето, замаяност, загуба на зрение на една страна
Възможни усложнения	Устойчиво вегетативно състояние
Причини	исхемична (блокиране) и хеморагична (кървене)
Рискови фактори	високо кръвно налягане, тютюнопушене, затлъстяване, висок холестерол в кръвта, захарен диабет, предишна TIA, предсърдно мъждене
Методи за диагностика	въз основа на симптоми с медицински изображения, които обикновено се използват за изключване на кървене
Диференциална диагностика	ниска кръвна захар
Лечение	въз основа на типа
Прогноза	средна продължителност на живота 1 година
Честота на заболеваемост	42.4 million (2015)
Смъртност	6.3 million (2015)
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	I61-I64ner
МКБ-9	434.91
OMIM	601367
База данни; DiseasesDB	2247
База данни; MedlinePlus	000726
База данни; eMedicine	neuro/9 emerg/558 emerg/557 pmr/187
Мед. рубрики MeSH	D020521
	Инсулт в Общомедия

Инсулт (апоплектичен удар, мозъчен удар) е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции, с различна степен на поражение. След 55-годишна възраст рискът от развитие на инсулт се увеличава двойно.^[1]

Дефиниция и класификация

Традиционната дефиниция за инсулт, предложена от Световната здравна организация през 1970 г.,^[2] е „неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа“. Тази дефиниция е въведена, за да отрази обратимостта на тъканната увреда, като 24-часовата рамка е избрана условно. Тя е въведена, за да отличава инсулта от преходна исхемична атака, която протича със симптоматика, много близка до тази на инсулта, но отшумяваща в рамките на 24 часа.^[3] С възможността за ранна терапия, която намалява остротата на инсулта, мнозина предпочитат да използват мозъчна атака и остър исхемичен мозъчносъдов синдром (по подобие на сърдечна атака и остър коронарен синдром), ^[4]

Инсултът се поделя в две основни категории: исхемичен и хеморагичен.^[5] Исхемичните са тези, предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. Около 87% от инсултите са породени от исхемия, а останалите са хеморагични. Някои хеморагични инсулти се развиват в исхемични области („хеморагична трансформация“). Не е известно колко хеморагични в началото започват като исхемични.^[3]

Исхемичен инсулт

При исхемичния инсулт се намалява снабдяването с кръв на част от мозъка, което води до дисфункция или трайно увреждане на тази част от мозъка. Съществуват четири причини това да се случва:

Тромбоза (локално запушване на кръвоносен съд от съсирек).
Емболия (запушване от чуждо тяло (най-често тромб, но може и да е въздух (при гмуркачи) и др.), формиран някъде по тялото).^[3]
Системна хипоперфузия (общо намаляване на притока в кръв, например при шок).^[6]
Тромбоза на мозъчните венозни синуси (съдове, отвеждащи кръвта от мозъка към югуларната вена).^[7]

Инсулти без видимо обяснение и с неизвестен произход се обозначават като криптогенни. Такива са 30 – 40% от всички исхемични инсулти.^[3]^[8]

Хеморагичен инсулт

Хеморагичният инсулт на мозъка протича в два етапа:

Възникване на анемичен инфаркт вследствие на тромбоза на мозъчна артерия.
Внезапно повишаване на кръвното налягане, при което тромбът се разкъсва и в зоната на инсулта се развива вторичен кръвоизлив.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Епидемиология

Инсултът е вторият най-значим причинител на смърт сред хората в западния свят, отстъпвайки единствено на сърдечните заболявания и предхождащ рака,^[3] като е причина за 10% от смъртните случаи в световен мащаб.^[9] Скоро вероятно ще стане водещ причинител за смърт в света.^[10]

Опасността от инсулт нараства експоненциално след 30 години, като с възрастта се променя и етиологията му.^[11] Напредналата възраст е един от най-значимите рискови фактори за инсулт. 95% от случаите се проявяват при хора на възраст над 45 години, а две трети при тези над 65 години.^[12]^[13] С напредване на възрастта нараства и опасността пациентът да почине вследствие на получения инсулт. Възможно е инсулт да се получи при всяка възраст, дори в детството.

Водещи рискови фактори за инсулта са фамилната обремененост, както и начинът на живот. Сред хората, претърпели инсулт за пръв път, се открояват по-високите нива на фон Вилебранд фактор (плазмен протеин имащ отношение към кръвосъсирването).^[14] Предишен инсулт е много голям рисков фактор за получаване на нов.

Мъжете страдат от инсулт с 25% повече от жените^[13]. 60% от смъртните случаи вследствие на инсулт се падат на жените^[15], което се обяснява с факта, че жените живеят по-дълго и средната възраст, на която получават инсулт, е по-висока.^[13] Някои рискови фактори са характерни само за жени, такива са бременност, раждане, менопауза, хормон-заместваща терапия.

Етиология

Основни причини за инсулт

Има два основни типа инсулт – исхемичен и хеморагичен.

Исхемичният инсулт се причинява от остър недостиг на кислород за мозъчните клетки поради запушване на кръвоносен съд, което може да бъде причинено от артериална тромбоза или емболия, на преходни функционални разстройства на кръвообращението на мозъка и по-рядко на тромбози или тромбофлебит на мозъчните вени.

Вторият тип инсулт – хеморагичният, се причинява от кръвоизлив в мозъка. Този инсулт се среща по-рядко, но смъртността при него е по-висока – около 50% през първите 24 часа след настъпване на инсулта.

Рискови фактори

Рискови фактори, спомагащи появата на мозъчен инсулт:

Атеросклероза – тромбоза;
Хипертонична болест;
сърдечни заболявания;
захарен диабет;
Кръвни заболявания;
злоупотреба с алкохол;
злоупотреба с лекарства.

Значително повишаване на риска от мозъчен инсулт се получава при комбинирано въздействие на няколко от изброените рискови фактори.

Развитие на болестта и прогноза

Възможни последици от инсулта са:

Афазия (на гръцки: αϕάσις) – неспособност за откриване на точните думи;
Дизартрия – мускулите, които участват в произнасянето на звуците в ларинкса, са засегнати.

Източници

↑ „Инсулт. Съвременен поглед върху лечението и профилактиката“ Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine. – Майа Веселова, ИК „Хомо футурус“.
↑ World Health Organisation. Cerebrovascular Disorders (Offset Publications). Женева, Световна здравна организация, 1978. ISBN 9241700432. OCLC 4757533.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Donnan GA, Fisher M, Macleod M, Davis SM. Stroke // Lancet 371 (9624). Май 2008. DOI:10.1016/S0140-6736(08)60694-7. с. 1612 – 23.
↑ Kidwell CS, Warach S. Acute ischemic cerebrovascular syndrome: diagnostic criteria // Stroke 34 (12). Декември 2003. DOI:10.1161/01.STR.0000098902.69855.A9. с. 2995 – 8.
↑ Brain Basics: Preventing Stroke // National Institute of Neurological Disorders and Stroke. Архивиран от оригинала на 2009-01-13. Посетен на 24 октомври 2009.
↑ Shuaib A, Hachinski VC. Mechanisms and management of stroke in the elderly // CMAJ 145 (5). Септември 1991. с. 433 – 43.
↑ Stam J. Thrombosis of the cerebral veins and sinuses // The New England Journal of Medicine 352 (17). Април 2005. DOI:10.1056/NEJMra042354. с. 1791 – 8.
↑ Guercini F, Acciarresi M, Agnelli G, Paciaroni M. Cryptogenic stroke: time to determine aetiology // Journal of Thrombosis and Haemostasis 6 (4). Април 2008. DOI:10.1111/j.1538-7836.2008.02903.x. с. 549 – 54.
↑ The World health report 2004. Annex Table 2: Deaths by cause, sex and mortality stratum in WHO regions, estimates for 2002. Geneva, World Health Organization, 2004. Архив на оригинала от 2020-05-31 в Wayback Machine.
↑ Murray CJ, Lopez AD. Mortality by cause for eight regions of the world: Global Burden of Disease Study // Lancet 349 (9061). 1997. DOI:10.1016/S0140-6736(96)07493-4. с. 1269 – 76.
↑ Ellekjær, H и др. Epidemiology of Stroke in Innherred, Norway, 1994 to 1996: Incidence and 30-Day Case-Fatality Rate // Stroke 28 (11). 1 ноември 1997. с. 2180 – 2184. Архивиран от оригинала на 2007-03-02. Посетен на 22 януари 2008.
↑ Senelick Richard C., Rossi, Peter W., Dougherty, Karla. Living with Stroke: A Guide for Families. Contemporary Books, Chicago, 1994. ISBN 0809226073. OCLC 40856888 42835161.
↑ ^а ^б ^в National Institute of Neurological Disorders and Stroke (NINDS). Stroke: Hope Through Research // National Institutes of Health, 1999. Архивиран от оригинала на 2015-10-04. Посетен на 2011-11-05.
↑ Bongers T, de Maat M, van Goor M et al. High von Willebrand factor levels increase the risk of first ischemic stroke: influence of ADAMTS13, inflammation, and genetic variability // Stroke 37 (11). 2006. DOI:10.1161/01.STR.0000244767.39962.f7. с. 2672 – 7.
↑ Villarosa, Linda, Ed., Singleton, LaFayette, MD, Johnson, Kirk A. Black Health Library Guide to Stroke. Henry Holt and Company, New York, 1993.