През 1419 г. Луи е признат от папа Мартин V (папите са върховни сюзерени на Неапол) за наследник на бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска и събира в Рим голяма армия за завоюване на Неапол.[2] Изплашената Джована II спешно осиновява и признава за наследник Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия. Луи III е принуден да отстъпи.[3]
Скоро Джована II, разтревожена от това, че Алфонсо V Арагонски вече се държи в Неапол като крал, възползвайки се от заминаването на му за Испания, отменя неговото осиновяване[4].
През 1423 г. Джована II Анжуйска осиновява Луи III и го провъзгласява за свой наследник и херцог на Калабрия. В последващите години Луи III и Джована водят борба с периодически възвръщащите си арагонци.
На един от бреговете на река Рона, по поръчка на Луи, е построен замъкът на Тараскон.
Луи III Анжуйски се оттегля в Калабрия, откъдето чака да бъде призован на неаполитанския трон[7]. Той се разболява от малария и умира в Козенца след две години през 1434 г. Кралица Джована II го надивява с година, признавайки за наследник по-малкия му брат Рене Добрия.
Бележки
↑El compromís de Casp (Resposta al Sr. Menéndez Pidal), de Ferran Soldevila. Barcelona, 1994, 3a ed., ISBN 84-232-0481-2
↑Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354
↑Amedeo Miceli di Serradileo, Una dichiarazione di Luigi III d'Angiò dalla città di San Marco, „Archivio Storico per la Calabria e la Lucania“, Roma, XLIII, 1976, pp. 69 – 83
↑Historia de España de la Edad Media, de Vicente Álvarez Palenzuela. Barcelona, 2008, 3a ed., ISBN 978-84-344-6668-5
↑ Roger Duchêne, Et la Provence devint française, Paris: Mazarine, 1982. (ISBN 2-86374-088-1), p. 70
↑Marcelle-Renée Reynaud (préf. Marcel Pacaut), , Lyon, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales – Presses universitaires de Lyon, coll. „collection d'histoire et d'archéologie médiévales“, 2000, 208 p. (ISBN 978-2-7297-0657-9)
↑McIntire, C.T., „History and historical understanding“ Grand Rapids 1984