Лудвиг е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан.
Борба за трона
След смъртта на император Хайнрих VII през 1313 година, Фридрих I (под името на Фридрих III) Австрийски се кандидатира за трона на империята. Фридрих може да разчита на курфюрста на Кьолн – архиепископ Хайнрих, на пфалцграф Рудолф, на херцог Рудолф Саксонски и на двамата бранденбургски маркграфове; следователно, пет от седем избирателни гласове са на негова страна. Макар тези германски принцове да го поддържат, под натиска на Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц, на 20 октомври 1314 г. е избран за римско-немски крал Лудвиг IV Баварски, който е набързо коронован в Бон и след 25 ноември повторно коронован в Аахен. Така започва дълга война за трона между Лудвиг IV и Фридрих III. Главната военна подкрепа на Фридрих предоставя брат му Леополд I, херцог на Австрия, а на Лудвиг – Ян Люксембургски. Отделно гласовете за Трир и Чехия са в ръцете на Люксембургския дом, тъй като архиепископ в тези области е Балдуин Люксембургски, братът на покойния император. Тази партия обаче не излъчва собствен кандидат, защото чешкият крал Ян е едва на 17 години. Затова партията залага на кандидат от Вителсбахите, а именно херцогът на Горна Бавария Лудвиг.
Лудвиг удържа победа на 28 септември 1322 година в битка при Мюлдорф на Ин над армията на херцог Фридрих III Австрийски.[1] Лудвиг пленява Фридрих и го държи три години в рицарския затвор на замъка Траусниц в долината, за което е подложен на съществен политически натиск от католическия свят. Той се споразумява със стария си приятел и го освобождава под клетва. Според нея Фридрих признава върховенството на Лудвиг и се задължава да убеди все още непокорилия се брат Леополд да прибере меча си. В крайна сметка Фридрих не успява във второто и доблестно се завръща на разположение на своя победител в Мюнхен. Този рицарски жест впечатлява Лудвиг, който умело го използва – заявява, че отстъпва римскогерманската корона на приятеля си Фридрих, а за себе си – тази на Император на Свещената Римска империя.
Стефан II (1319 – 1375), херцог на Долна Бавария-Ландсхут
За втори път император Лудвиг IV се жени на 25 февруари 1324 г. в Кьолн за принцеса Маргарета I Холандска (1307/1311 – 1356) от Дом Авен, дъщеря на граф Вилхелм III от Холандия и съпругата му принцеса Жана Валоа. Те имат десет деца:
Маргарета (1325 – 1374)
∞ 1351 Стефан от Хърватия, Далмация и Славония (1332 – 1353), син на крал Карл Роберт Анжуйски от Унгария
Martin Clauss: Ludwig IV. der Bayer: Herzog, König, Kaiser. Friedrich Pustet, Regensburg 2014, ISBN 978-3-7917-2560-4.
Sigmund Ritter von Riezler: Ludwig der Bayer. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 457 – 476.
Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7, S. 117ff.
.svg)
.svg)
