| Лазар Мицов |
|
| Роден |
|
|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
|---|
Лазар Стоянов Мицов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
Мицов е роден в 1872 година[2] в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция.[1] Присъединява се към ВМОРО и е главен майстор на бомби на организацията в Костурско.[3] На 31 май 1903 година участва в голямото Сражение при Локвата и Виняри с войска от Билища и Костур под войводството на Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година през юли се сражава при Жервени и при Билища и Капещица, а през септември при Апоскеп и двата пъти под командването на Чекаларов.[1] При Апоскеп е ранен. След въстанието продължава да прави бомби за революционната организация.[3]
Емигрира в Свободна България и се установява във варненското село Доброплодно.[1]
На 19 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 273.
- ↑ Към 19 март 1943 година е на 71 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 274.
