Криви дол (община Щип)

Криви дол
Криви Дол
— село —
41.7872° с. ш. 22.105° и. д.
Криви дол
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Географска областОвче поле
Надм. височина340 m
Население50 души (2002)
Пощенски код2000
МПС кодST
Криви дол в Общомедия

Криви дол (на македонска литературна норма: Криви Дол) е село в община Щип, Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Овче поле, на около 9 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.

История

През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот Константин Драгаш, който го дарява на една от църквите в Щип.[1]

В XIX век Криви дол е малко българско село в Щипска кааза, Овчеполска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 50 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Криви дол (Krivi-Dol) има 48 българи екзархисти.[3]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 22 души от селото са арестувани и измъчвани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Криви дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На 24 февруари 1915 година сръбските власти убиват 60-годишния Коте Каменаров.[6]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кривидол (Krividol) като село с неясен етнически състав.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Йордан М. Йорданов от Козаревец е български кмет на Криви дол до 23 септември 1943 година. След това кметове са Петър Т. Ташулов от Неготино (23 септември 1943 - 7 декември 1943) и Тодор Ал. Пилосов (24 януари 1944 - 9 септември 1944).[8]

Личности

Ефрем Миладинов
Родени в Криви дол

Бележки

  1. ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  4. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  6. ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 116
  7. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“