Коста Величков Дюкмеджиев или Дюгмеджиев е български учител и музикант.

Роден е през 1869 година в Шумен в заможното семейство на Величко и Кириакица Дюкмеджиеви. Внук е на видния чорбаджия и общественик Коста (Костаки) Дюкмеджиев, а по майчина линия – на Ради Гьокчеренлиев, просветен и обществен деец, първи кмет на Шумен след Освобождението. Коста Дюкмеджиев има три сестри: Фотина, Олга и София.^[1][2]

Завършва Шуменското класно училище и продължава образованието си в Цариград. Учи в Робърт колеж (1885 – 1889). След това баща му го изпраща да изучава търговски науки в Брюксел, Белгия, с надеждата синът му да го наследи в семейния бизнес. Коста Дюкмеджиев обаче избира музиката: става студент и завършва Музикалната консерваторията в Брюксел. По-късно, през 1901 г., специализира църковно хорово пеене в Санкт Петербург.^[1]

След като завършва висшето си образование в Брюксел Коста Дюкмеджиев се завръща в Шумен и става учител по пеене и цигулка в Шуменското мъжко педагогическо училище (1895). Сред основателите е на Музикалното дружество „Гусла“ (1896). Ръководи хор „Родни звуци” в периода 1902 – 1910 г., свири в „Пиано септет“ (1906) и оркестъра на Велико Дюкмеджиев. Член е на настоятелството на читалище „Архангел Михаил“ (1906 – 1908). Автор е на учебни помагала и ръководства за обучението по музика.^[1]

Работи в Цариградската екзархия като учител по западно пеене в Духовната семинария и е диригент на църковния хор (1910 – 1912). За тази дейност в Цариград е награден с орден и златен часовник от цар Фердинанд.^[1]

Женен е за Величка Байнова. Имат дъщеря Елена и син Величко.^[1]

Взема участие в Балканската война. Заболява от жълтеница и умира на 27 ноември 1912 г.^[1]

В Държавния архив – Шумен се пазят документи, снимки и материали за Коста В. Дюкмеджиев – фонд 648К, 3 описа, 44 а.е.^[3]

Портал „Музика“          Портал „Шумен“