Корона де Логу (на сардински: Corona de Logu) в епохата на сардинските юдикати обединява правомощията на Съда, на Съвета на мъдрeците (magiorendes или majorales – представители на административните области, наречени куратории, curadorias) и на висшите прелати (pìscamos), назначавани от съдията-суверен (judiche), която им дава най-висшата власт, като същевременно запазва властта да ратифицира актовете и споразуменията, които засягат цялата територия (su Logu). Следователно институцията притежава законодателната власт и е депозитар на суверенитета.
Юдикатите (на сардински: judicadus, logus или rennus, на латински: judicati, на италиански: regni или giudicati sardi) са независими държави, които държат властта в Сардиния през Средновековието, между 9 и 15 век. Те са суверенни държави със summa potestas (най-висша власт), всяка с владетел, наречен „съдия“, който има правомощията на крал.
Върховният магистрат на Корона де Логу е самият съдия-суверен, който понякога може да бъде заменен от curadore (ръководител на куратория) или от majore (съветник, председателстващ le ville). Асамблеите се свикват в „столицата“ (където във всеки случай пребивава съдията) или в селищата, където има сериозни проблеми, характеризиращи се като „странстващ съд“. Това се случва през 1146 г. в църквата „Санта Мария“ в Бонаркадо, където се срещат четиримата сардински съдии: Баризон I Арборейски, Константин II Салузий III от Каляри, Константин III де Лакон-Гунале от Галура и Гонарий II от Торес), заедно с архиепископите и мъдреците.[1]
Като политически орган Корона де Логу има за задача да назначава съдията и да контролира работата му. По време на su collectu (колегията) в столицата се събират по един представител на всяка куратория, най-авторитетните членове на църковната йерархия, кастеланите, двама представители на столицата, избрани от jurados, делегирани от Coronas de Curadoria (преди това се е събирала в основната районна vila); след това judex sive rex (от латински: „съдия или крал“) е инвестиран със смесена избирателно-наследствена система, следваща мъжката права линия и, само алтернативно, женската (носителка на титлата).[2]
Съдията-суверен управлява въз основа на договор с народа (bannus consensus) и при нарушението му може да бъде лишен от власт и също така, в случаи на сериозни актове на тирания и потисничество, да бъде законно екзекутиран от самия народ, без това да засяга наследственото предаване на титлата в рамките на управляващата династия: исторически е потвърдено, че това се случва в Юдикат Арбореа и в Юдикат Торес.[3]
Наследството на кралството е отделено от личното наследство на съдията, който ръководи управлението, подпомаган от канцлер (обикновено прелат) и от majores (градски съветници).
Корона де Логу като орган на правосъдието
Администрирането на правосъдието е делегирано на majores de bidda (селище), de iscòlca (еквивалентът в средновековна Сардиния на сегашните barracelli, използвани за наблюдение на селските райони), de armentos (за контрол на животновъдството): всичко, въпреки това принадлежи на Корона де Логу и на съдията, който следва правните правила, установени от Харите на Логу, от които най-известният и най-пълна е тази на Юдикат Арбореа, издадена от Мариан IV и актуализирана от децата му Уго III и Елеонора. Короната де Логу на Арбореа е най-висшият колегиален политически орган и се събира в Ористано в църквата „Сан Франческо“.[4]
AA.VV.,La Grande enciclopedia della Sardegna, La Nuova Sardegna, Sassari 2007.
Valerio Fais, Corona de Tottu Su Logu de Sardigna, S'Alvure, Oristano 2003.
Donatella Salvi, La chiesa di Santa Maria di Bonarcado, Iskra, Ghilarza 2014.
Alessandro Soddu, I vandali, Bisanzio e il Medioevo dei Giudici, nella collana "La Sardegna. Tutta la Storia in mille domande", a cura di Manlio Brigaglia, La Nuova Sardegna, Sassari 2011.
