Константин (Костадин) Николов Робев е български лекар и офицер.
Биография
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Константин Робев е втори на втория ред от ляво надясно.
Роден в 1870[1] или 1871 година в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Заминава да следва във Франция и учи медицина в Университета на Монпелие до 1895 година, след което едно година до 1896 година учи в Университета на Бордо.[1] През 1898 г. завършва Военното училище в София. Служи в силистренския гарнизон, както и в двадесет и седми пехотен полк. Началник е на Трета дивизионна болница. По-късно е дивизионен лекар на Беломорската отбрана. Уволнява се от войската през 1919 година.[3]
Работи дълги години в България като цивилен и военен лекар и стига до чин полковник.
Фамилия
Д-р Константин Робев е син на Никола (1831 – 1906) и внук на Анастас Стефанов Робев (1789 – 1869). Има трима братя – Антон (1875 – 1947, български офицер),[4] Петър (1877 – 1961) и Владимир Робев (1879 – 1965) и четири сестри – Пенелопа (по мъж Хаджиилиева, 1860 – 1927), Василка, Виктория (по мъж Христич) и Христина (1880 – 1964). Около 1900 г. се оженва за Недялка Дагорова-Робева (ок.1880 – ?).[5][6]
