„Българските мъченици“. Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България
Константин Егорович Маковски (на руски: Константи́н Его́рович Мако́вский) е известен руски художник от втората половина на 19 век, портретист. Известен е най-вече с историческите си картини, пресъздаващи батални сцени от историята. Представител на романтизма и академизма, член на Императорската художествена академия.
Биография
Роден е на 20 юни1839 г. в Москва. Константин е най-възрастният син в семейството на руския счетоводител и любител-художник – Егор Иванович Маковски. Егор Маковски е основател на „натуралистичен клас“ художествена школа, която по-късно става известна като Московско училище за живопис, скулптура и архитектура. Сред семейните приятели са Карл Брюлов и Василий Тропинин. Всички деца на Егор Иванович са известни художници и освен Константин, това са Александра, Николай и Владимир. Това предопределя и насочването на Константин към изящното изкуство.
През 1851 година Константин Маковски постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Негови учители са Михаил Скоти, Аполон Мокрицки, Сергей Зарянко, всички те ученици на Карл Брюлов. През 1858 година постъпва в Императорската художествена академия в Санкт Петербург. От 1860 участва в изложби на Академията с картините „Изцеление на слепите“ (1860) и „Агенти на Лъжедимитри убиват Борис Годунов“ (1862). През 1863 година Константин Маковски, заедно с 13 други ученици, е избран да участва в конкурса за златен медал на Академията. По-късно художникът се присъединява към кръга хора на изкуството около Иван Крамской. През 1870 става член-учредител на „Асоциация на пътуващите изложби“, известна като Передвижници, продължавайки да рисува картини, посветени на всекидневния живот. Той експонира свои работи на изложения на Академията и по пътуващите изложби.
Значителна промяна в светоусещането и стила му настъпва след пътуване до Египет и Балканите в средата на 1870, след което интересите му към социалните и психологическите теми акцентират на естетиката.
От 1880 година Константин Маковски е художник на авторски портрети и исторически картини. На Световното изложение в Париж през 1889 година получава златен медал за своята картините си „Смъртта на Иван Грозни“, „Съдът на Париж“ и „Демонът и Тамара“. Превръща се в един от най-високо ценените руски художници на своето време. Някои критици го определят даже като предвестник на руския импресионизъм.
През 1915 година умира в резултат от нещастен случай-произшествие (удар от трамвай) в Санкт Петербург.
Синът на Маковски – Сергей Константинович Маковски – е известен руски културтрегер, арт критик и издател на списание „Аполон“.
Галерия
Портрет на децата на художника. (1882)
Агентите на Лъжедимтри убиват Фьодор Годунов (1862)
Портрет на императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III
Деца бягащи от буря (1872)
Портрет на Мария Михайловна Болконска
Болярка
Семеен портрет на Волкови
Сватбено тържество в болярско семейство през XVII век (1883)
Минин на площада на Нижни Новгород, призоваващ народа към саможертва (1896)
Портрет на лейбгвардейския поручик на Хусарския полк, графа Г.А. Бобрински, 1879 г. (Музей на Гвардията, Санкт-Петербург)
