PROFILPELAJAR.COM

Ефим Волков
	Ефим Волков
руски художник
	Портрет на Волков, нарисуван от Александър Маковски, 1914 г.
Роден	4 април 1844 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска империя
Починал	17 февруари 1920 г. (75 г.) Петроград, Съветска Русия
Погребан	Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
Учил в	Императорска художествена академия
Кариера в изкуството
Жанр	пейзажна живопис
	Ефим Волков в Общомедия

Ефим Ефимович Волков (на руски: Ефи́м Ефи́мович Во́лков), роден на 23 март /4 април, стар стил/ 1844 в Санкт Петербург, починал на 17 февруари 1920 в Петроград, е руски живописец-пейзажист, член на Передвижниците – Обществото на подвижните изложби (Товарищества передвижных художественных выставок) от 1879 г.^[1]^[2], действителен член от 1895^[3] и академик от 1899 г.^[4] в Имперската художествена академия.

Биография

Ефим Ефимович Волков, живописец-пейзажист е роден в Петербург през 1844 г. Художественото си образование получава в Имперската художествена академия и го завършва с усърдно рисуване на етюди от натура. През 1870 получава от Академията званието „извънкласен художник“ за картината, която представя на изложбата през 1870 г. „Пейзаж от околностите на Петербург“.

Обществото на подвижните изложби

През 1878 г. влиза в Обществото на подвижните изложби^[5] и оттогава ежегодно излага в неговите изложби свои картини, като има репутацията на един от най-добрите художници на руската, в частност на северната Природа.

Значими творби

Особено внимание заслужават творбите му: „Пролет в гората“ (1878), „Мочурище“ (1879), „Горска пътека през есента“ (1880), „Гората край блатото“ (1881), „На зазоряване“ (1882), „Тихият ден“ (1882), „Ранен сняг“ (1883), „Горски ручей“ (1885) и други.^[6]^[7]

Творбите на Волков се намират в Третяковската галерия („Блато през есента“, „Ранен сняг“, „Есен“) и в Руския музей („Над реката“).

Умира в Петроград през 1920 г.

Адрес в Санкт Петербург от 1885 до 1904 „Дом Елисеева“, Волховский переулок, 2, квартира 26.

Източници

↑ Рогинская Ф. С. Список членов Товарищества передвижных художественных выставок // Товарищество передвижных художественных выставок. Москва: Искусство, 1989, 429 с. ISBN 5-87685-054-3.
↑ Васильева Наталья, Истомин Сергей. Ефим Волков. – Белый город, 2007, 48 с. (Мастера живописи). ISBN 978-5-7793-1346-9
↑ Кондаков С. Н. Действительные члены // Юбилейный справочник Императорской Академии Художеств 1764 – 1914 = Юбилейный справочникъ Императорской Академии Художествъ 1764 – 1914. СПб.: Императорская Академия Художеств, 1914, т. I, с. 298. – 350 с
↑ Кондаков С. Н. Живописцы // Список русских художников к юбилейному справочнику Императорской Академии Художеств = Списокъ русскихъ художниковъ къ юбилейному справочнику Императорской Академии Художествъ. СПб.: Императорская Академия Художеств, 1914, т. II, с. 42. – 459 с.
↑ Рогинская Ф. С. Список членов Товарищества передвижных художественных выставок // Товарищество передвижных художественных выставок. Москва: Искусство, 1989, 429 с. ISBN 5-87685-054-3.
↑ Сомов А. И. Волковъ (Ефимъ Ефимовичъ) // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах = Энциклопедическій словарь / под редакцией К. К. Арсеньева и Ф. Ф. Петрушевского. СПб.: Ф. А. Брокгауз (Лейпциг), И. А. Ефрон (Санкт-Петербург), 1892. – Т. VII (13) „Волапюкъ – Выговскie“, с. 37. – 480 с.
↑ На момент издания Брокгауза (конец 19 века), „Топкое болото“ – собственность господина Лампи, „На рассвете“ – собственность Ф. А. Терещенко, „Тихий день“ – собственность П. П. Демидова, князя Сан-Донато, „Лесной ручей“ – собственность господина Харитоненко