Константин (Кочо) Ангелов Робев^[1] е български и югославски лекар.

Роден в известната възрожденска фамилия Робеви. Заминава да следва в Германия и завършва медицина в Лайпцигския университет през 1927 година.

Завръща се в родната Битоля и работи няколко десетилетия като общопрактикуващ лекар в града в рамките на различни държави - Кралство Югославия (1927 - 1941 г.), Царство България (1941 - 1944 г.) и Титова Югославия (1944 - 1971 г.). При освобождението на Битоля през април 1941 година доктор Робев влиза в основания в града Български акционен комитет.^[2] Включва се в дейността на българското читалище „Дамян Груев“ и е негов съосновател.^[3]

За разлика от брат си Теодосий Робев д-р Константин Робев винаги стои настрана от активния обществено-политически живот. Пенсионира се през 1971 година.^[4]

Константин Робев е син на Ангел (Ангелаки, 1867 – 1948) и внук на Константин Ангелов Робев (1818 – 1900). Има един брат – Теодосий (Дочо) (1903 – 1996) и три сестри – Хариклия (по мъж Алексиева, 1893 – 1971), Василка (по мъж Боянова, 1896 – ?) и Елза (1899 – 1918). Има две деца – Ангел (р. 1945) и Олга (р. 1947).

Портал „Македония“