Той е големият син и наследник на херцог Жан I (1346 – 1390) и неговата съпруга София от Вюртемберг (1343 – 1369), дъщеря на Еберхард II, граф на Вюртемберг.
Неговото приятелство с бургундците води до недоверие във френския двор, особено при херцог Луи Орлеански, който през 1400 г. е противник на новия крал Рупрехт, който е тъст на Карл.
Събитията от 1405/1406 г. водят до война с Орлеан. Луи Орлеански получава в свои ръце Херцогство Люксембург и заедно с херцога на Бар и маркграфа на Намюр напада Лотарингия с цел там да си основе свое княжество. Карл успява обаче през юли 1407 г. да го победи в битки. Войната свършва след убийството на херцога на Орлеан на 23 ноември 1407 г. от Жан Безстрашни. В избухналата гражданска Арманяко-бургундска война Карл е на страната на Жан Безстрашни, който нарежда убийството. Карл успява да не се меси във френско-английския конфликт.
През 1415 г. той не участва в битката при Аженкур, за разлика от брат си Фридрих I от Водемон, който пада там убит. Същата година Карл е номиниран от кралица Изабо заедно с Бернард VII д’Арманяк, водач на Арманяк, за (бургундски) конетабъл на Франция.
Жан Безстрашни е убит през 1419 г., а Карл взема неутрална позиция. На 24 октомври 1420 г. той сключва съюз с Франция и омъжва дъщеря си, неговата наследничка Изабела, за Рене I от Анжу, братът на бъдещата кралица Мари д'Анжу, и така Карл става зет на бъдещия (от 1422) крал Шарл VII.
В началото на 1429 г. вече болният херцог изпраща своята гражданка Жана д'Арк на поклонение в Сен-Никола-де-Пор. Тя го съветва да напусне метресата си Alison du May, но той я изпраща сигурно в Шинон при Шарл VII.
