Йосиф Киров е роден на 12 август 1901 година в кукушкото село Врагитурци[3] (днес Сотируда, Гърция) в българско семейство с революционни традиции – баща му и чичо му са близки съратници на Гоце Делчев. Оженва се за Мария Димитрова Нурджиева, братовчедка на Гоце Делчев; имат две деца – Кирил и Милка Йосифови.[4][5]
След като по-голямата част от Македония отново остава под чужда окупация след края на Първата световна война Йосиф Киров минава в нелегалност в 1922 година и става войвода на чета в Струмишко. Води чета от 18 четници.[5]
Четата на струмишките войводи Георги Въндев (на първия ред в средата) и Милан Постоларски. Йосиф Киров е четвърти поред на последната редица. Източник: ДА „Архиви“
На 17 (или 13) юни 1929 година четата на Йосиф Киров е открита от сръбска жандармерия при Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата обсадени четници оказват няколкочасова съпротива, след което пробиват блокадата. Загиват Йосиф Киров заедно с двама четници. Сръбската жандармерия дава 13 убити, начело с началника капитан Желкович.[6][7][8]
Бележки
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
