От 1490 до 1498 г. Йоахим е възпитаван във франкската резиденция на род Хоенцолерн. След смъртта на баща му петнадесетгодишният Йоахим поема управлението през 1499 г. заедно с десетгодишния си брат Албрехт IV (1490-1545), първо под опекунството на чичо му, маркграф Фридрих V от Ансбах-Байройт. С брат си Албрехт управлява заедно до 1513 г., който става през 1514 г. архиепископ на Майнц.
През 1506 г. Йоахим основава първия бранденбургски университетAlma Mater Viadrina във Франкфурт на Одер. Йоахим е голям противник на Реформацията. По времето на неговото управление има брутално преследване на евреите. Той преследва и разбойническите рицари.
Йоахим определя през 1534 г. чрез завещание да се дадат части от Ноймарк на неговия втори син Йохан (1513-1571), който умира без наследник, Йоахим I Нестор е наследен като курфюрст от най-големия му син Йоахим II Хектор (1505-1571).
Семейство
Йоахим I се жени на 10 април 1502 г. в Щендал за Елизабет Датска (1485-1555), дъщеря на Йохан Датски, крал на Дания, Норвегия и Швеция. Те имат два сина и три дъщери:
∞ 2. 1534 княз Йохан II от Анхалт-Цербст (1504–1551)
Йохан (1513–1571), маркграф на Бранденбург-Кюстрин
∞ 1537 принцеса Катарина от Брауншвайг-Волфенбютел (1518–1574)
Източници
Knut Schulz, Vom Herrschaftsantritt der Hohenzollern bis zum Ausbruch des Dreißigjährigen Krieges (1411/1412–1618). In: Wolfgang Ribbe (Hrsg.), Veröffentlichung der Historischen Kommission zu Berlin: Geschichte Berlins. 1. Band, Verlag C.H. Beck, München 1987, ISBN 3-406-31591-7., S. 287ff.
Theodor Hirsch, Joachim I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 71–78.