Той е най-големият син на бранденбургския курфюрст Албрехт Ахилес (1414–1486) и първата му съпруга Маргарета фон Баден (1431–1457). През 1466 г. чичо му Фридрих II го взема, тогава на 12 години, от Франкия в двора му в Марк Бранденбург. Йохан Цицерон участва през 1468 г. във войната против Померания и придружава чичо си при преговори с крал Матяш от Унгария.
Понеже знае латински и обича да говори, той получава допълнителното име Цицерон. Баща му го поставя още през 1473 г. за регент на Марк Бранденбург. Понеже е млад Йохан Цицерон получава през 1476 г. епископФридрих фон Лебус (1410–1483) за регент.
Volker Honemann: Die Sternberger Hostienschändung und ihre Quellen. 2008, unter Bezug auf den 1–Blattdruck von Simon Koch: Van der mishandelinge des hilligen Sacraments der bößen ioden to den Sternberge. Magdeburg, 1492.
Uta Lehnert: Der Kaiser und die Siegesallee. Réclame Royale, Dietrich Reimer Verlag, Berlin 1998, S. 165 ISBN 3-496-01189-0.
Theodor Hirsch: Johann Cicero. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 153–156.
Johannes Schultze: Johann Cicero. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 473 f. (Digitalisat).
Frank-Lothar Kroll: Preußens Herrscher: Von den ersten Hohenzollern bis Wilhelm II., C.H.Beck, 2006
Uwe Michas: Von Kurfürst Friedrich I bis Kurfürst Johann Cicero In: Die Mark Brandenburg, Heft 72, Marika Großer Verlag Berlin, 2009 ISBN 978-3-910134-14-0