Йоан Таронит (на гръцки: Ἰωάννης Ταρωνίτης) е византийски аристократ, племенник на император Алексий I Комнин, при чието управление (1081 – 1118) служи като провинциален управител на Балканите.

Бащата на Йоан е протосеваст Михаил Таронит^[1] от аристократичния род на Таронитите, произхождащи от клан на арменски князе от областта Тарон.^[2] Около 1061 – 1063 г. Михаил се жени за Мария Комнина – сестра на бъдещия император Алексий I Комнин, дъщеря на великия доместик Йоан Комнин и Анна Даласина.^[3] Йоан е първоридният син на Михаил и Мария, роден вероятно около 1067 г.^[4]

Около 1092 – 1093 г. Йоан заема длъжността военен управител (дука) на Скопие, което е засвидветелствано от запазената кореспонденция на охридския архиепископ Теофилакт.^[5] През юни 1094 г. бащата на Йоан е уличен в съучастие в заговора на Никифор Диоген срещу императора. Като наказание Михаил Таронит е заточен, а имуществото му – конфискувано.^[6] Скандалът обаче не се отразява върху позициите и кариерата на Йоан.^[4] Така по време на кампанията срещу куманите от 1095 г. Йоан Таронит, калеко му Никифор Мелисин и Георги Палеолог получават задачата да защитават Берое и околностите му от куманските атаки.^[7] През 1094 – 1095 г. Йоан Таронит участва и в синода от Влахерна, който осъжда Лъв Халкедонски. В списъците с участниците в синода Йоан Таронит е посочен с височайшата титла севаст.^[8]

В един праксис на Симеон Влахернит от 1102 г. Йоан се споменава като претор (граждански управител) и анаграфевс (началник на данъчния кадастър) на обединените теми Тракия, Македония, Волерон, Стримон и Солун.^[9]

През 1104 г. неговият братовчед Григорий Таронит, управител на Халдия, вдига въстание срещу Алексий I в Трапезунд. Императорът не успява да убеди Григорий да се подчини, поради което през 1105/1106 г. изпраща срещу въстаниците войска начело с Йоан Таронит. Научавайки за това, Григорий се оттегля към Колонея на Ликос, откъдето да се опита да сключи съюз с Данишменидите в Севастия. Йоан изпраща срещу братовчед си отряд от франкски наемници и успява да го залови, преди последният да достигне до града.^[10] Йоан отвел пленения Григорий в Константинопол, където императорът възнамерявал да ослепи бунтовника, каквото е обичайното наказание в тези случаи, но бил разубеден от Йоан, който измолил милост за братовчед си. Така Григорий бил подложен единствено на публично унижение по улиците на града, преди да бъде хвърлен в Тъмниците на Анема.^[11]

Въстанието на Таронит е последното събитие, във връзка с което името на Йоан Таронит се споменава в историческите извори. Някои автори обаче са склонни да го идентифицират с един Йоан Таронит, пансеваст севаст, дикейодот и епарх на Константинопол, чието присъствие е засвидетелствано на синода от 1147 г.^[12]

Не е известно дали Йоан Таронит е бил женен и дали е имал деца.^[13]

• Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html 
• Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html 
• Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове, II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София: Наука и изкуство, http://macedonia.kroraina.com/vz2/vz2_2_2.htm 
• ((fr)) Adontz, Nicholas (1936). Les Taronites à Byzance. – Byzantion, 11(1), 21–42, JSTOR 44168263, http://www.jstor.org/stable/44168263 
• ((fr)) Adontz, Nicholas (1965) [1936]. Les Taronites en Arménie et à Byzance. – Études armeno-byzantines. Livraria Bertrand, 197-264, https://archive.org/details/Adontz19341936Taronites/page/247/mode/1up?view=theater 
• ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Étude prosopographique. – Revue des études byzantines, 29, 213 – 284, doi:10.3406/rebyz.1971.1445, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445 
• ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up 
• ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa ^{[неработеща препратка]}
• ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf 

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Taronites (sebastos) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Македония“          Портал „Византия“          Портал „Биографии“