Мария (* 1644, † 1684), херцогиня на Парма и Пиаченца и херцогиня на Кастро като съпруга на Ранучо II Фарнезе
Тедалдо (*/† 1646).
Има и едина полусестра от втория брат на баща си и един полубрат от третия му брак – Риналдо, кардинал (1688 – 1695) и от 1694 г. като Риналдо III херцог на Модена и Реджо, съпруг на Шарлота Хановерска.
Биография
Изабела се омъжва през 1663 г. за първия си братовчед Ранучо II Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца. Тя е негова втора съпруга. Двойката се срещна едва на 18 февруари 1664 г., когато Изабела пристигна в Парма. По този повод са организирани големи тържества и музикални изпълнения. Изабела е ревностна познавачка на музиката и покровителства италианския виртуозен цигулар и композитор Марко Учелини.
Двойката има дв дъщери и един син, но само синът й Одоардо Фарнезе става бащаː дъщеря му Изабела Фарнезе става прародителка на много представители на кралските семейства, живеещи днес.
Раждането на сина й е фатално за 30-годишната Изабела. Тя умира от следродилни усложнения 9 дни по-късно на 21 август 1666 г. Погребана е в катедралата „Санта Мария дела Стеката“ в Парма. След смъртта й Ранучо се жени за сестра й Мария, от която има седем деца, включително последния херцог на Парма от династията Фарнезе.
Потомство
Изабела д’Есте и Ранучо II Фарнезе имат три деца:
Маргерита Мария Фарнезе (* 24 ноември 1664, Парма; † 17 юни 1718, Колорно), ∞ 14 юли 1692 Франческо II д’Есте (1660 – 1694), херцог на Модена и Реджо, от когото няма деца;
Тереза Фарнезе (* 10 октомври 1665, † 1702), монахиня;
Одоардо II Фарнезе (* 12 август 1666, Колорно; † 6 септември 1693, Парма), наследствен херцог херцог на Парма и Пиаченца, който умира преди баща си, ∞ 1690 за Доротея София фон Пфалц (1670 – 1748), дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм, от която има син и дущеря.
Източници
Parma. Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, 3. Sektion, 12. Teil (1839), S. 214ff.
Farnèse (Odoard). Nouvelle Biographie Générale, Bd. 17 (1856), S. 127.