Зофия Налковска (на полски: Zofia Nałkowska) е полска писателка, поетеса, журналистка и драматург, член на Националния национален съвет и на Законодателния Сейм и Сейма на Полската народна република от първия мандат.[1]
Биография и творчество
Зофия Налковска е родена на 10 ноември 1884 г. във Варшава, Полша, в семейството на полския учен и публицист Вацлав Налковски и на Ана Шафранек, учителка и авторка на наръчници по география. Има една сестра. Учи в частно училище-интернат във Варшава. Следва в тайния Летящ университет, но също така придобива много от обширните си познания чрез самообучение.[2][1]
Омъжва се два пъти. Първият ѝ съпруг е журналистът и учител Леон Ригие (1875 – 1948), за когото се омъжва през 1904 г. и двамата съпрузи приемат калвинизма, за да улеснят евентуален развод в бъдеще. Бракът се разпада около 1909 г., но се развеждат през 1918 г. По това време тя живее в Келце и Краков, от 1922 г. във Варшава, както и известно време в Гродно и недалеч от Вилюс. През 1922 г. се омъжва повторно за бившия боец от Бойната организация на Полската социалистическа партия и ръководител на жандармерията на полските легиони подполковник Ян Юр-Гожечовски, който по-късно става комендант на държавната полиция на Полската република, след това командир на Гранична охрана и генерал. Развежда се с него през 1929 г.[1]
В периода 1906 – 1907 г. живее в Келце и участва в подготовката на прогресивно-демократичния седмичник „Ехото на Келце“ (Echa Kieleckie), публикувайки в него няколко разказа и преводи, както и обсъждайки въпроса за правата на жените. В междувоенния период работи за полското правителство в Бюрото за чуждестранна пропаганда и в Дружеството за настойничество на затворниците. След завръщането си във Варшава през 1926 г. ръководи литературен салон (в който участват личности като Витолд Гомбрович, Ян Кот, Карол Шимановски и Тадеуш Бреза) и пътува из Европа. През 1933 г. става част от екипа на литературната група „Предградие“ (Przedmieście). Същата година е назначена за член на Полската литературна академия, единствената жена в нея. През 30-те години активно участва в протести срещу санкционния режим и е един от организаторите на протести срещу политическото преследване в Полша. По време на германската окупация на Варшава заедно със сестра си Хана управляват магазин за тютюн, като едновременно участват в тайното литературно движение.[1]
След войната, участва в работата на Международната комисия за разследване на престъпленията на нацистите в Полша, в резултат от тази дейност е сборникът ѝ „Медальони“ от 1946 г. – сборник с разкази, документиращи времето на Втората световна война. През 1949 г. е делегат на Националния съвет на защитниците на мира на Конгреса на защитниците на мира в Париж. През ноември 1949 г. става член на Националния комитет за честване на 70-годишнината от рождението на Йосиф Сталин. Години наред от 1928 г. е заместник-председател на полския ПЕН клуб, участва в Главния съвет на Съюза на полските писатели и е член на Законодателния сейм.[1]
Прави своя литературен дебют като поетеса със стихотворението „Помня“ (Pamiętam) на 14-годишна възраст през 1898 г. в Przegląd Tygodniowy. Първият ѝ разказ „Орлица“ (Orlica) и публикуван през 1903 г. в списание Ogniwo. Публикува свои стихове във варшавските списания, вкл. в модернистичното списание „Химера“, а след това се насочва към прозата. Първият ѝ роман „Ледени полета“ (Lodowe pola) от трилогията „Жените“ е публикуван в списание „Истината“ (Prawdzie). Темата им е тясно свързана с движението „Млада Полша“, което разглежда теми, които не са тясно свързани с реалния живот, а с изследването на женската психика. С времето обаче тя започва да обръща все повече внимание на психологическата страна на човека, на човешките чувства в различни житейски ситуации.[1][3]
Повратният момент в творчеството ѝ настъпва с Първата световна война като се насочва към реалистичните социално-психологически романи. Първият ѝ успех е „Любовта на Тереза Хенърт“ (Romans Teresy Hennert) от 1923 г. Най-известна е с книгите си „Граница“ от 1935 г.; „Връзките на живота“ (Węzły życia) от 1948 г. и „Медальони“ (Medaliony) от 1947 г., които изобразяват различни аспекти на социалните и политически живот в буржоазна Полша и се характеризират с реализъм и психологическа дълбочина.[2][1][3]
За творчеството си получава много отличия. Най-известното ѝ произведение от междувоенния период е „Граница“, което получава Държавната литературна награда през 1935 г. Романът е екранизиран през 1938 и 1978 г. Удостоена е и със „Златната академична лавра“ на Полската литературна академия (Златен орден за заслуги към литературата).[1]
Гробът на Зофия Налковска на военното гробище Повонзки във Варшава
Зофия Налковска умира от мозъчен кръвоизлив на 17 декември 1954 г. във Варшава. Погребана е с пълни държавни почести на 21 декември 1954 г. в Алеята на заслужите във военното гробище „Повонзки“.[1]
