Зигеберт I (на немски: Sigebert I von Saarbrücken; Siegbert I Graf von Saargau, 1019 – 1105) от род Валрамиди е гауграф на Сааргау от 1080 до 1105 г. и на господство Саарбрюкен.
През 1080 г. император Хайнрих IV от Салическата династия подарява на Зигеберт I имперския чифлик Вадгасен и получава управлението на собственостите на манастир Мец на Саар със замък Саарбрюкен и на Рейн и в Елазас. Неговият брат Винитер († сл. 1088) е абат на манастира Лорш и кралски анти-епископ за епископия Вормс (1085 – 1088).
Неговият син Зигберт II 1125 г. се нарича фон Елзас, другият му син Фридрих основава графството Саарбрюкен, а другите му два сина стават духовници, епископ и архиепископ.
Фамилия
Зигеберт I се жени вероятно за дъщерята на гауграф Адалберт II фон Калв, или за фон Епенщайн?. Той има четири сина:[1][2]
Литература
- Hoppstädter, Kurt, Die Grafschaft Saarbrücken. Kurt Hoppstädter, Hans-Walter Herrmann: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes, 2, Saarbrücken 1977, S. 279 – 315, ISBN 3-921870-00-3
- Hoppstädter, Kurt, Die Grafschaft Saarbrücken. Kurt Hoppstädter, Hans-Walter Herrmann: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes, 2, Saarbrücken 1977, S. 279 – 315, ISBN 3-921870-00-3
- Hans-Walter Herrmann: Saarbrücken, Grafen v. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 318 f. (Digitalisat).
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 6:152
Източници
Външни препратки
