Захария Шумлянска

Захария Шумлянска
българска общественичка
Родена
Починала
18 ноември 1937 г. (73 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
Работила вСолунска българска девическа гимназия
Захария Шумлянска в Общомедия

Захария Василева Кръстева, по мъж Шумлянска, е българска общественичка и просветна деятелка от късното българско възраждане в Македония.[1]

Биография

Родена е на 15 май 1864 година в битолското българско село Могила, тогава в Османската империя.[1][2] Завършва начално училище и прогимназия в Битоля и със стипендия отива да учи в Пловдивската гимназия, която завършва в 1895 година.

Удостоверение от главния секретар на МВРИ Живко Добрев за услугите, които Захария и Юлиан Шумлянски са оказали на българите в Солун и загубите, които са понесли поради това, 10 юни 1929 г.

Учителства 7 години в южномакедонския град Воден (днес Едеса), а следващите седем години в Скопие, Одрин и в българската девическа гимназия в Солун. Жени се за поляка Юлиан Шумлянски и заедно с него и други видни български дейци в Битоля, основава в 1905 година дружество „Утеха“ в Битоля, което, подпомагано по-ксъно от Македонското женско дружество, основава сиропиталище „Надежда“, което приютява около 120 деца, останали кръгли сираци след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и ученическа трапезария.[3][4]

В 1910 година е избрана за председателка на солунското българското благотворително женско дружество „Вяра, Надежда и Любов“. Определя целите му като „национални, благотворители и просветителни“ и специално подчертава грижата, която то полага за затворниците.[5]

По-късно е интернирана със съпруга си в Солун поради съмнения, че подпомага ВМОРО.

По време на Междусъюзническата война е сред главните организтатори заедно със съпруга си за създаването на българската болница „Червен кръст“ за ранените български войници в Солун, като за целта е иззета турската болница „Хамидие“ (днес Солунска многопрофилна болница „Свети Димитър“).[6]

Шумлянска (пета на първия ред, №8) с преподаватели и ученици от Солунската девическа гимназия
Битолското сиропиталище

След загубата на Междусъюзническата война от България Захария Шумлянска е заточена със съпруга си от гръцките власти в 1915 година. След освобождението им Шумлянски се установяват в София и в 1919 година основават сиропиталище „Битоля“ за бежанци от Македония.[7][8][9]

Шумлянска умира на 18 ноември 1937 година.[1][10][11][12][13] Погребана е в Централните софийски гробища.[9]

Бележки

  1. ↑ а б в Известия на Народна библиотека „Кирил и Методий“ и на Библиотеката на Софийския университет „Климент Охридски“, Том XXIII/XXIV, Народна библиотека, СОфия, 1983, стр. 460.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 541.
  3. ↑ Стоянова, Р. Сиропиталище „Битоля“, София // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 4 февруари 2017.
  4. ↑ Шумлянска, Захария. Какъ се основа, уреди и унищожи Битолското сиропиталище // Илюстрация Илиндень IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 9 - 10.
  5. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 319.
  6. ↑ Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938. с. 35.
  7. ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр. 267-268
  8. ↑ Хр., К. Сиропиталище Битоля // Илюстрация Илиндень 2 (112). Илинденска организация, Февруарий 1940. с. 10 - 12.
  9. ↑ а б Парцел 28 // София помни. Посетен на 4 ноември 2020 г.
  10. ↑ Шумлянска, Захария. Спомени в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 651 - 660.
  11. ↑ Захария Юлиянъ Шумлянска // Илюстрация Илиндень 3 (93). Илинденска организация, мартъ 1938. с. 8 - 10.
  12. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 278.
  13. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 353 - 359.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“