Ернст Ханфщенгъл е роден в Мюнхен, Бавария, син на германски издател на изкуство Едгар Ханфщенгъл и майка американка. Прекарва повечето от ранните си години в Германия и по-късно се премества в Съединените щати. Майка му е Катрин Хайн, дъщеря на Вилхелм Хайн, братовчед на генерал Джон Седуик от американската гражданска военна армия. Негов кръстник е херцог Ернст ІІ Сакскобургготски. Има по-голяма сестра, Ерна, двама по-големи братя Едгар и Егон и по-малък брат Ервин.[1]
Посещава Харвардския университет и се запознава с Уолтър Липман и Джон Рийд. Надарен пианист, той композира няколко песни за футболния отбор на Харвард. Завършва през 1909 г.
Премества се в Ню Йорк и поема ръководството на американския клон на бизнеса на баща си – издателство „Изящни изкуства“ на Франц Ханфщенгъл. Често сутрин практикува пиано в Харвардския клуб в Ню Йорк, където се запознава както с Франклин, така и с Теодор Рузвелт.
При избухването на войната, той иска от германския военен аташе в Ню Йорк Франц фон Папен да го върне обратно в Германия. Отказано му е и Ханфщенгъл остава в САЩ по време на войната. След 1917 г. американският клон на семейния бизнес е конфискуван като вражеска собственост.
На 11 февруари 1920 г. се жени за Хелен Елизе Аделхид Нимайер от Лонг Айлънд. Единственият им син, Егон Лудвиг, се включва в американския военен корпус. Дъщеря му Херта умира на петгодишна възраст.
Конфидентът на Хитлер
Завръщайки се в Германия през 1922 г., той живее в родната си Бавария, когато за пръв път чува Адолф Хитлер да говори в бирария в Мюнхен.[2] Друг член на клуба Харвард Хасти Пюдинг, който работи в посолството на САЩ, иска от Ханфщенгъл да помогне на военен аташе, изпратен да наблюдава политическата сцена в Мюнхен. Точно преди да се завърне в Берлин, аташетата, капитан Труман Смит, предлагат на Ханфщенгъл да отиде на нацистки митинг като услуга и да докладва за впечатленията си от Хитлер. Ханфщенгъл е толкова очарован от Хитлер, че той скоро се превръща в един от най-верните му последователи, въпреки че официално не се присъединява към НСДАП до 1931 г. „Това, което Хитлер е способен да направи с тълпата за 2½ часа, никога няма да се повтори за 10 000 години“ – казва Ханфщенгъл. „Поради чудотворното му гърло, той успява да създаде рапсодия на истерия и с времето се превръща в живия неизвестен войник на Германия“.
Ханфщенгъл се запознава с Хитлер след речта и започва близко приятелство и политическа асоциация, която продължава през 1920-те и началото на 1930-те години. След участието си в неуспешния Бирен пуч в Мюнхен през 1923 г., Ханфщенгъл за кратко бяга в Австрия, докато раненият Хитлер търси убежище в дома на Ханфщенгъл в Уфнинг, извън Мюнхен. Съпругата на Ханфщенгъл, Хелен, твърди, че е разубедила Хитлер да извърши самоубийство, когато полицията идва да го арестува.
През по-голямата част от 20-те години на ХХ век Ханфщенгъл представя Хитлер в Мюнхенското общество и помага за издигането му. Той също така финансира публикуването на книгата „Mein Kampf“ на Хитлер, както и на официалния вестник на НСДАП, „Фьолкишер Беобахтер“. Хитлер е кръстник на сина му Енгон. Ханфщенгъл композира двата химна на СА и Хитлерова младеж, моделирани по футболните му песни от Харвард и по-късно твърди, че е създал песента „Зиг Хайл“.
Владеещ английски език, с много връзки с висшето общество както в Обединеното кралство, така и в САЩ, Ханфщенгъл става шеф на Бюрото за чуждестранни медии в Берлин. Освен тази официална позиция, голяма част от влиянието му се дължи на неговото приятелство с Хитлер. По-късно Ханфщенгъл твърди, че е сигнализирал Хитлер и Херман Гьоринг за пожара в Райхстага.
Когато Уинстън Чърчил пребивава в хотел „Реджина“ в Мюнхен през лятото на 1932 г., Ханфщенгъл се представя и казва, че лесно може да организира среща с Хитлер. По това време Чърчил заявява, че няма национални предразсъдъци срещу Хитлер и не знае много за неговата „доктрина или записи и нищо за неговия характер“. В хода на разговора с Ханфщенгъл обаче Чърчил казва: „Защо вашият главен е толкова жесток към евреите? Мога да разбера, че се ядосва на евреите, които са вършили зло или са против страната и разбирам, че се противопоставя на тях ако се опитват да монополизират властта във всяка педя, но какъв е смисълът да бъдеш срещу човека поради раждането му?“ Ханфщенгъл, според Чърчил, трябва да е казал това на Хитлер, защото на следващия ден, около обяд, той идва в хотела, за да му каже, че Хитлер няма да дойде да го види. По този начин Хитлер губи шанса си да се срещне с Чърчил по свои собствено желание, а и Чърчил отказва да се срещне с Хитлер в няколко последователни случая.
Падане от власт
С Хитлер и Гьоринг, 1932 г.
Тъй като НСДАП консолидира своята власт, между Ханфщенгъл и министъра на пропагандата на Германия Йозеф Гьобелс възникват няколко спорове. Ханфщенгъл е отстранен от служителите на Хитлер през 1933 г. Той и Хелен се развеждат през 1936 г.
През 1937 г. Ханфщенгъл получава заповеди да скочи с парашут в район, държан от националистите от Испанската гражданска война, за подпомагане на преговорите. Докато е на борда на самолета, той се страхува от заговор за неговия живот и научава повече подробности от пилота за мисията, който в крайна сметка признава, че му е наредено да пусне Ханфщенгъл над републиканската територия, което би означавало почти сигурна смърт. Пилотът в крайна сметка се приземява на малко летище в близост до Лайпциг, след като твърди, че двигателят има неизправност след кратък разговор с Ханфщенгъл, което му позволява да избяга.
Той се отправя към Швейцария и след като е осигурил освобождаването на сина си Егон от Германия, той се премества във Великобритания, където е хвърлен в затвора като враг, след избухването на Втората световна война. По-късно е преместен в затвор в Канада. През 1942 г. Ханфщенгъл е предаден на САЩ и работи за „S-Project“ на президента Рузвелт, като разкрива информация за около 400 нацистки лидери. През 1944 г. Ханфщенгъл е върнат на британците, които го репатрират в Германия в края на войната. Уилям Шайрър, CBS журналист, който пребивава в Нацистка Германия до 1940 г. и е в чест контакт с него, го описва като „ексцентричен мъж, чийто язвително остроумие донякъде компенсира плиткия му ум.“
През 1974 г. Ханфщенгъл участва в 65-а Харвардска сбирка, където режисира „Харвардския университет“ за авторите на различни песни на „Харвард“. Неговите отношения с Хитлер не са споменати.
Умира в Мюнхен през 1975 г. През 2004 г. неговата история е разказана от автора Питър Конради в книгата му Пианистът на Хитлер: Възходът и падението на Ернст Ханфщенгъл.
Библиография
Europa und das belgisch-bairische Tauschprojekt im 18. Jahrhundert. München 1929. (дисертация)
Amerika und Europa von Marlborough bis Mirabeau. Südost, München 1930.
(съставител) Hitler in der Karikatur der Welt. Tat gegen Tinte. Verlag Braune Bücher C. Rentsch, Berlin 1933. Zahlreiche weitere Auflagen. Ab 1934 unter dem Titel Tat gegen Tinte – Hitler in der Karikatur in der Welt. Ein Bildersammelwerk. Neue Folge Teil 1.
Hitler. The Missing Years. London 1957.
Zwischen Weißem und Braunem Haus. Memoiren eines politischen Außenseiters. Piper, München 1970.
Източници
↑See A Sedgwick Genealogy: Descendants of Deacon Benjamin Sedgwick (p. 143) at sedgwick.org (Sedgwick Genealogy). His elder brother Egon served in the German Army in World War I and was killed in 1915; his younger brother Erwine died of typhoid in the American Hospital in Paris in 1914.
↑The initial encounter was on 22 November 1922 at the Kindlkeller, a large L-shaped beer hall. Toland, p. 128.
