PROFILPELAJAR.COM

Елена Анжуйска
	Елена Анжуйска
кралица на Рашка и Зета
Родена	1237 г.
Починала	8 февруари 1314 г. (77 г.) Шкодра, Албания
Погребана	Градац, Рашка, Сърбия
Религия	Сръбска православна църква
Управление
Период	1250 – 1299/1300
Семейство
Баща	Йоан Ангел
Майка	Матилда дьо Вианден
Съпруг	Стефан Урош I
Деца	Стефан Драгутин; Стефан II Милутин
Подпис
	Елена Анжуйска в Общомедия

Елена Ангелина (на сръбски: Јелена Анжујска; * 1225, † 8 февруари 1314), придобила повече известност като Елена д'Анжу или Елена Анжуйска, е съпруга (от около 1250) на крал Стефан Урош I и кралица на Рашка и Зета (1250 – 1299/1300).

Име

Фамилията на Елена – д'Анжу или Анжуйска се дължи на неточен превод от византийски гръцки на фамилията ѝ Ангели, т.е. Ангелина. Науката отдавна е изяснила, че Елена е единствено далечна потомка на Анжуйската династия, като пряко по бащина линия е свързана с византийската управляваща династия Ангели. Британският историк Гордън Мак'Даниел пояснява, че Елена е внучка на сестрата на латинският император Балдуин II дьо Куртене.

Произход

Елена е по-голямата дъщеря на унгарския аристократ Йоан Ангел и Матилда дьо Вианден. Йоан Ангел е син на византийския император Исаак II Ангел и Маргарет Унгарска, която е дъщеря на унгарския крал Бела III и Агнес Антиохийска. Майката на Елена е дъщеря на Хайнрих I фон Вианден и Маргарита дьо Куртене-Намур, която е дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Елена има по-малка сестра Мария омъжена в Албания през 1254 година за един от генералите на Карл I Анжуйски – Ансо дьо Кайо, син на барон Ансо дьо Кайо, регент на Латинската империя.

Елена чрез своя прадядо Пиер дьо Куртене (който е внук на френския крал Луи VI) е свързана с династията на Капетингите, и съответно е далечна родственица и с Анжуйската династия. Чрез Исаак II Ангел, Елена посредством Ирина Дукина е пряка потомка на Ароновия клон на комитопулите.

Управление и светица

След смъртта на съпруга ѝ, кралството е поделено на три, като Елена заедно със синовете си Драгутин и Милутин управлява едната част от него – Зета ведно с Требине и района на Поибрието. Седалището ѝ се е намирало северно от планината Мокра гора в горното Поибрие, където учредява сиропиталище с училище за момичета-сираци.

Елена е почитана светица от православната църква заради делата си по издигане и съграждане на много православни църкви и манастири. Тя се замонашава през 1300 година в манастира „Свети Никола“ в Шкодра, приемайки монашеското име Елисавета (Елизабет).

Умира през 1314 година и е погребана до дъщеря си в манастира Градец. Елена е първата жена канонизирана за светица от Сръбската православна църква. Архиепископ Данило II и съставя житие.

Титулатура

Съдейки от титулатурата на съпруга ѝ Стефан Урош I, който е „dux Bulgarorum“ и „rex Bulgarorum“, т.е. от латински дук на България и крал на България, Елена Ангелина е дукеса, а след това кралица и на България.^[1]

Деца

Елена и крал Стефан Урош I имат трима сина и една дъщеря:

Стефан Драгутин
Стефан II Милутин
Стефан
Брънча или Беренис, която умира млада

Елена е баба на търновската царица Анна Неда, първата съпруга на Михаил III Шишман, и прабаба на цар Иван Стефан.

Източници

↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Елена Анжуйска.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sainte Hélène d'Anjou в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Белослава Асенина

→

кралица на Рашка (1250 – 1276)

→

Каталина Унгарска

…

→

кралица на Зета (1250 – 1299/1300)

→

Теодора Смилец