Долно Каваклиево или Кьопек Кавакли (на гръцки: Κάτω Καβακλί, на турски: Köpek Kavaklı) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Делта в административна област Централна Македония.
География
Долно Каваклиево е било разположено в Солунското поле, в областта Вардария, на 2 km североизточно от Коняри (Анатолико) и на 5 km югозападно от Текелиево (Синдос), на левия северен бряг на канала Малък Вардар.[1]
История
В Османската империя
В XIX век Каваклиево е българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кавакли като българско село.[2] Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кьопек Кавакли (Keupek-kavakly) живеят 60 гърци.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каваклиево (Cavaclievo) е показано като село с 12 домакинства и 42 жители българи.[4]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Каваклиово 85 българи християни.[5]
Цялото население на Долно Каваклиево е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Долно Каваклиево (Dolno-Kavaklievo) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1905 година според гръцки данни в селото има 27 жители, предимно гърци православни. Жителите са тясно свързани със селата Кулакия, Теклиево, Лапра, Махмудово и Колопанци.[1]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кавакли Долно (Καβακλί Κάτω) е славяногласно село в Солунската митрополия с 30 жители с гръцко съзнание.[7]
В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война Долно Каваклиево остава в Гърция.
Бележки
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 41. (на гръцки)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
|
---|
| Демова единица Вардар | |
---|
| Демова единица Ехедорос | |
---|
| Демова единица Кулакия | |
---|
| Исторически села | |
---|
| |
|