Добромири (на македонска литературна норма: Добромири) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на около 15 километра източно от град Битоля.
История
В XIX век Добромири е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1886 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добромиръ има 416 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добромир е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]
На 9 юли 1905 година чета на ВМОРО, начело с войводата Трайко Краля, измъчва и убива пет патриаршистки жители на Добромири - Стоян Илиев, Карамфил Николов, Димо Йосифов, Христо Илиев и Трифон,[4] и в селото пристигат гръцките дипломати Филипос Кондогурис и Ламброс Коромилас.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добромири има 216 българи екзархисти.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 345 жители, от тях 344 северномакедонци и един влах.[7]
Личности
- Родени в Добромири
Бележки
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, pp. 116 - 117. // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2013-03-02.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 2 март 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
