Горно Средоречие

Горно Средоречие
Горно Средоречие
41.3006° с. ш. 20.8525° и. д.
Горно Средоречие
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина772 m
Население14 души (2002)
Пощенски код6344
Горно Средоречие в Общомедия

Горно Средоречие или Горно Средореч (изписване до 1945 година: Горно Срѣдорѣчие/Горно Срѣдорѣчъ, на македонска литературна норма: Горно Средоречие) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

Църквата „Рождество Богородично“ (1936)

На 500 m североизточно от селото в местността Зла страна е разкопано неолитно селище.[1]

В XIX век Горно Средоречие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Средорек (Srédorek) има 30 домакинства с 91 жители, а Горни Долни Средорек (Gorni-donlni-Srédorek) има 30 домакинства с 82 жители българи.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години Горно Средоречие чифлик има 15 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Средореч е населявано от 100 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Сошани (Средореци) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Средно Рече има 56 българи екзархисти.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 14
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Горно Средоречие
  • Ванче Марков Огненов (от Горно или Долно Средоречие), български революционер от ВМОРО[8]
  • Михаило Петрев, български революционер от ВМОРО[8]

Бележки

  1. ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 247. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  8. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“