Глен Хюз (на английски: Glenn Hughes) е английски рокмузикант – певец и бас китарист.
Името му добива световна слава, след като в средата на 1970-те години се присъединява към т.нар. трети и четвърти състав на легендарната английска хардрок група „Дийп Пърпъл“. След разпадането на групата през 1976 г. Хюз започва дългата си солова кариера с кратко прекъсване за присъединяването му като вокалист на „Блек Сабат“ за албума им от 1986 г. Seventh Star. Фронтмен на супергрупата „Блек Кънтри Комюниън“.
Биография и кариера
Глен Хюз е роден на 21 август1951 г. в градчето Канък, област Стафордшър, централна Англия. Напуска училище още на 15 – 16 годишна възраст за да свири в различни местни групи. По това време той е силно повлиян от издаваните от компанията Мотаун изпълнители, чийто плочи слуша непрекъснато. „Кралят на соула“ – Отис Рединг е сред изпълнителите имащи възлова роля при оформянето на стилът на Хюз.
Хюз основава Finders Keepers през 60-те, където свири на бас и пее. През 1968 г. заедно с Мел Гейли (бъдещ китарист на Уайтснейк) и Дейв Холанд (бъдещ барабанист на Джудас Прийст) сформира групата Трапийз. Групата издава три дългосвирещи студийни албума. В Англия интересът към триото е слаб, но в САЩ, с подкрепата на нашумялата бирмингамска група Муди Блус, Трапийз спечелват значителен брой почитатели и дори се установяват в Лос Анджелис. В края на 1972 г. излиза третият им албум и в началото на следващата 1973 г., музикантите започват серия от концерти за представянето му. По това време Хюз отхвърля предложение за присъединяване към известната бирмингамска група Илектрик Лайт Оркестра. В същия период Йън Пейс и Ричи Блекмор гледат изпълненията на Хюз и решават, че той е напълно подходящ да се впише в замисляния нов състав на Дийп Пърпъл. Те му предлагат мястото на напусналия басист Роджър Глоувър, въпреки че Хюз се възприема по-скоро като вокалист, отколкото като бас китарист.[1] Когато по-късно Дейвид Ковърдейл се присъединява към групата двамата често си разделят вокалните партии. С Ковърдейл и Хюз излизат албумите „Burn“ и „Stormbringer“, които се превръщат в поредните класически произведения с логото но Пърпъл. През същата година, групата е хеадлайнер на прочутия фестивал „Калифорния Джем“, а участието им е записано и издадено – „California Jamming“ (1996).[2] През 1976 г. Хюз напуска групата и започва соло кариера.
През 1982 г. заедно с Пат Трал (бивш китарист на Пат Травърс) сформира Хюз/Трал. Двамата издават един студиен запис със същото заглавие, който като цяло остава незабелязан по времето, когато излиза, но в днешно време много почитатели и музиканти твърдят, че това е любимият им албум на Глен Хюз. В средата на 80-те Хюз участва в отделни албуми на различни групи, сред които Феномена („Phenomena“ и „Phenomena II: Dream Runner“), Гери Мур („Run for Cover“) и Блек Сабат („Seventh Star“).
От средата на 80-те Хюз има здравословни проблеми, породени от проблеми с храненето, алкохол и наркотици, които сериозно започват да се отразяват на музикалната му кариера. Поради тези проблеми той участва само в няколко концерта с Гери Мур и Тони Айоми, тъй като не може да издържи цяло турне. В края на десетилетието Хюз осъзнава проблема, който има с наркотиците, и през 1991 г., чист и трезвен, се завръща с вокалите на хита на KLF „America: What Time Is Love?“. Освен това записва всички вокали в соло албума на бившия китарист на ЮръпДжон Норъм „Face the Truth“. След това подновява собствената си соло кариера, върху която работи и до днес. През 1999 г. прави в Тексас кратко трибют турне в памет на Томи Болин заедно с брата на Томи Джони на барабаните.
През 2005 г. Хюз издава „Soul Mover“, който е последван от европейско турне. Освен това през същата година работи с Тони Айоми върху албумът му „Fused“. На следващата година Хюз издава „Music for the Divine“, в който участват Чад Смит и Джон Фрушанте от Ред Хот Чили Пепърс. След ново европейско турне. През 2007 г. е издаден „Live in Australia“ – акустичен аудио албум и придружаващо го DVD от известния клуб Basement в Сидни. В албума са включени песни от последните албуми на Хюз, класики от периода с Пърпъл, както и джем сешън и различни кавъри. Най-новият албум на Хюз, „First Underground Nuclear Kitchen“ излиза през 2008 г. През 2010 г. Хюз сформира супергрупата Блек Кънтри Комюниън заедно с Джейсън Бонъм, Джо Бономаса и Дерек Шериниън. През 2010 г. Хюз е гост вокал (заедно с Йорн Ланде от Мастерплан) на Heaven and Hell по време на High Voltage Rock Festival в памет на Рони Джеймс Дио.
През май 2011 излиза автобиографията на Хюз, озаглавена „Deep Purple And Beyond: Scenes From The Life Of A Rock Star“, чийто съавтор е Джоел Макайвър и включва съдействието на Тони Айоми, Дейвид Ковърдейл, Ози Озбърн и Том Морело, както и въведение, написано от Ларс Улрих.
