Стафордшър (на английски: Staffordshire) е историческо, административно неметрополно и церемониалнографство (с различни размери) в регион Уест Мидландс. В състава му влизат 9 общини с обща площ от 2713 квадратни километра. Сред тях общината Стоук на Трент има статут на унитарна (самоуправляваща се) единица в състава на графството. Населението на областта към 2009 година е 1 067 600 жители.[1] Административен център е град Стафорд.
География
Общините в рамките на област Стафордшър: 1. Тамуорт, 2. Личфийлд, 3. Канък Чейс, 4. Южен Стафордшър, 5. Стафорд, 6. Нюкасъл на Лайм 7. Стафордшър Моорландс, 8. Източен Стафордшър, 9. Стоук на Трент
Най-големият град в областта е Стоук на Трент, който е обособен в собствена едноименна автономна община.
В северните и южните части преобладава хълмист релеф с диви бърда в най-северните територии от където идва и името на общината Стафордшър Моорландс. В тази община е разположено и най-високото селище в Британия – селото Флаш, намиращо се на 463 метра над морското равнище.
По протежение на цялото графство има големи, важни за страната находища на въглища. Почвите са предимно глинести, поради което в миналото, земеделието не е било силно развито до въвеждане на високо-механизираните ферми.
През Стафордшър протича река Трент – една от големите реки във Великобритания. По цялата територия е развита обширна мрежа от плавателни канали, сред които: „Канал Ковънтри“, „Канал Бирмингам и Фейзли“ и „Канал Трент и Мърси“.
През 2009 година, край град Личфийлд е открито „Стафордшърското съкровище“, което е най-голямата находка в Британия на златни предмети с англосаксонски произход. Съкровището е датирано към периода VII – VIII век, което го причислява към кралството Мерсия, съществувало по това време на острова.
