Гертруд фон Меренберг

Гертруд фон Меренберг
графиня на Насау-Вайлбург
Родена
Герб

Гертруд фон Меренберг (на немски: Gertrud von Merenberg; † 6 октомври 1350) е господарка, наследничка на господството Меренберг при Вайлбург и графството Глайберг в Хесен (1328 – 1333) и чрез женитба графиня на Насау-Вайлбург.

Биография

Останки от замък Меренберг
Замъкът Глайберг

Тя е голямата дъщеря на Хартрад фон Меренберг († сл. 1328) и съпругата му Лиза фон Сайн († сл. 1328), дъщеря на граф Йохан I фон Сайн-Хахенбург († 1324) и ландграфиня Елизабет I фон Хесен († 1293), дъщеря на ландграф Хайнрих I фон Хесен и принцеса Аделхайд фон Брауншвайг-Люнебург.[1] Сестра е на Лиза фон Меренберг († сл. 1375), омъжена 1345 г. за Улрих III фон Хоенлое-Браунек-Халтенбергщетен († 1366/1367) и втори път за Луполд Кюхенмайстер фон Нортенберг († ок. 1375), и на Кунигунда фон Меренберг († сл. 1360), омъжена 1343 г. за Райнхард I фон Вестербург († 1353).

Чрез одобреното завещание през 1326 г. от крал Лудвиг IV Баварски дъщерите на Хартрад стават наследници на господството. Граф Герлах фон Насау е определен за опекун.

Гертруд се омъжва през 1333 г. за граф Йохан I фон Насау-Вайлбург, с което господството Меренберг заедно с графството Глайберг отиват на род Насау-Вайлбург. Сестра ѝ Лиза отива в манастир и се отказва от наследството. Родът Вестербург проявява искания за наследството и се стига до дълъг конфликт, през който се отказват исканията на Вестербургите.

Гертруд фон Меренберг умира на 6 октомври 1350 г. и е погребана във Вайлбург.

Фамилия

Гертруд фон Меренберг се омъжва 1333 г. за граф Йохан I фон Насау-Вайлбург (* 1309; † 20 септември 1371), вторият син на граф Герлах I (1285 – 1361) и първата му съпруга Агнес фон Хесен († 1332), дъщеря на ландграф Хайнрих фон Хесен. Йохан е внук на крал Адолф от Насау († 1298).[2] Така господството Меренберг заедно с графството Глайберг отиват на род Насау-Вайлбург.[3][4] Двамата имат една дъщеря († сл. 1346), която е сгодена през 1340 г. за Райнхард II фон Вестербург от Дом Рункел (* 1354; † 1421), която обаче умира като дете. Райнхард II се жени вместо за нея през 1373 г. за племенницата на Йохан, графиня Катарина фон Насау-Висбаден-Идщайн († 1403).

През 1353 г. Йохан I фон Насау-Вайлбург се жени втори път за наследничката графиня Йохана фон Саарбрюкен († октомври 1381). Йохан получава през 1366 г. от император Карл IV за себе си и наследниците си титлата покнязен граф на империята.[5]

Литература

  • Christian Spielmann: Geschichte der Stadt und Herrschaft Weilburg; Stadt Weilburg. 1896 (Neuauflage 2005) ohne ISBN.
  • Hans von Frisch: Die Rechte des Grafen Georg von Merenberg auf den Thron des Großherzogtums Luxemburg, Verlag E. Wertheim 1907
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon. Band XII, Band 125 der Gesamtreihe, S. 281 – 285, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2001, ISSN 0435 – 2408.
  • Dek, Dr. Adriaan Willem Eliza. Genealogie van het vorstenhuis Nassau (Genealogy of the Ruling House of Nassau). Zaltbommel, Eurpoese Bibliotheek, 1970. OCLC 27365371. Посетен на 3 февруари 2009. (на нидерландски)Архив на оригинала от 2009-10-26 в archive.today, p. 25.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 63.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 117.

Източници

  1. ↑ Sponheim 6, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Nassau 2, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Gertrud von Merenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. ↑ Gertrud v.Merenberg, ww-person.com
  5. ↑ Joachim, Ernst, „Johann I. von Nassau-Weilburg“, Allgemeine Deutsche Biographie (1881), S. 272 (Online)

Външни препратки