Адолф става граф на Насау през 1277 г. Чрез чичо си Еберхард I фон Катценелнбоген той отива в двора на крал Рудолф I Хабсбургски, който му дава през 1286 г. службата хауптман на замък Калсмунт във Вецлар, след една година и други замъци. Той говорел немски, френски и латински, което тогава при благородниците било рядко.
Адолф е на около 40 години, когато е избран за крал на 5 май 1292 г. Той нямал нито власт, нито влияние, но е избран за Римски крал, защото избирателите предпочитали слаб крал. Неговото избиране било силно повлияно от архиепископите на Майнц и Кьолн. Адолф е коронован като крал на германците на 2 юни 1292 в Аахен. Той никога не бива коронован от папата в Рим, което би му осигурило титлата „император“.
Неговите кроежи и желания за териториални присвоявания в Тюрингия обръща неговите съюзници срещу него. Те го свалят и избират Албрехт I Хабсбургски на негово място през 1298 г. Адолф отказва да приеме това решение и е убит в битката при Гьолхайм с Албрехт на 2 юли 1298 г.
Деца
Печат на Адолф от Насау от 1298 г.
Адолф от Насау и Имагина от род Изенбург-Лимбург имат децата:[3]
Хайнрих († млад)
Имагина († млада)
Рупрехт VI (* пр. 1280, † 2 ноември 1304), граф на Насау
.png)
