Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ e български партизански отряд, създаден от дезертирали български военнослужещи по време на партизанското движение в България през 1941 – 1944 година.
Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“
Създаване
Образуван от войниците от 1/15 граничен подучастък в село Конско, Гевгелийско, преминали начело с командира си поручик Дичо Петров на страната на партизаните на 14 декември 1943 г. Съставът му е 62 войника и 9 македонски партизани. Командир е поручик Дичо Петров, заместник-командир Никола Груев, политкомисар Христо Баялцалиев и заместник-политкомисар Мито Мицайков (Слободан).
Действия
До навлизането в старите граници на България отрядът е в състава на Втора ударна македонска бригада[1] и води военни действия срещу германски сили при село Конско, гара Негорци, Гевгели, Люмница, Фущани и Ливада. Извършва преход през планините Беласица, Огражден, Плачковица, Осогово и Козяк.
На 23 май 1944 след преминаване на р. Искър, води ожесточено сражение с армейски и жандармерийски части край с. Батулия и е почти напълно разгромен. Оцелелите партизани се присъединяват към други партизански формирования.