Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан

Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан
Информация
Активна1992 –
Държава Туркменистан
ТипВоенновъздушни сили
РоляВоенна авиация
Противовъздушна отбрана
Размер99 летателни апарата
3 000 персонал[1]
В състава наВъоръжени сили на Туркменистан
Гарнизон/щабАшхабад
Цветове      Жълт, син, бял
Командири
Текущ
командир		президент Сердар Бердимухамедов
Емблеми
Опознавателен
символ
Използвани самолети
ЩурмовиСу-24, Ми-24, Embraer EMB 314 Super Tucano, Aermacchi M-346 Master
ИзтребителиМиГ-25, МиГ-29
ТранспортниАнтонов Ан-26, Антонов Ан-74, C-27J Спартан
Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан в Общомедия

Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Туркменистан (на туркменски: Türkmenistanyň howa güýçleri we howa goragy) са ВВС на въоръжените сили на Република Туркменистан. Формирани са от части на бившите съветски ВВС в района на Туркестанския военен окръг. Туркменските военновъздушни сили наследяват около 300 съветски самолета и притежават пилоти, обучени в Украйна.[2]

История

След разделянето на Туркестанския военен окръг на Съветските въоръжени сили между независимите държави от Централна Азия, Туркменистан наследява най-голямата авиационна група в Централна Азия, разположена в две големи бази: една близо до Мари и друга близо до Ашхабад.[3] През 90-те години туркменските военновъздушни сили поемат експлоатацията на военновъздушната база Красноводск (сега международно летище Туркменбаши), която е съоръжение за самолети прехващачи за съветските военновъздушни сили. Сред бившите части на съветските ВВС в Туркменистан са следните: 67-ми смесен авиационен полк, 366-та отделна вертолетна ескадрила, 179-ти изтребителен авиационен полк, 217-и изтребително-бомбардировъчен авиационен полк. През 2002 г. ВВС са въоръжени с до 250 хеликоптера и самолети от различни системи. Има планове за укрепване на крайбрежните военноморски сили през 2015 г., което води до умерено подобрение на присъствието в Каспийско море.

Структура

  • 99-а авиобаза (авиобаза Мери-2) с МиГ-29 и Су-25.[4]
  • 47-ма отделна смесена авиационна ескадрила (Ак-Тепе/Ашкабад) с Ан-26/24, Ми-24 и Ми-8.
  • 107-ми изтребителен авиационен полк (Ак-Тепе) с 38 МиГ-23 и 20 МиГ-25 (не в експлоатация).
  • 31-ва отделна авиационна ескадрила (Чарджоу/Туркменабад) с МиГ-21, Су-7, Л-39, Як-28 и Ан-12 (не в уотреба).
  • 55-ти изтребителен авиационен полк (Балканабат) с МиГ-23М (извън строя).
  • 56-та база за съхранение (Кизил-Арват) с МиГ-23.
  • 1-ви зенитно-ракетен полк "Туркменбаши" (Бикрова/Ашкабад) с 2К11 Круг.
  • 2-ра радиотехническа бригада.

Летище Акдепе

Летището Акдепе е основното летище на военновъздушните сили, разположено в Ашхабад. Граничните войски на Туркменистан използват летището за собствени самолети.[5] През юни 2008 г. президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов прелита над столицата на страната с боен самолет МиГ-29 след посещение на летището.[6]

Около 2015 г. започват да се подготвят условия за местни полети на военното летище за Азиатските игри на закрито и по бойни изкуства през 2017 г.[7]

Летище Мери-2

Авиобаза Мери-2 се намира северно от град Мери. В съветската епоха приема две ескадрили Ту-22М от 185-и гвардейски тежкобомбардировъчен авиационен полк. По време на изтеглянето на съветските войски от Афганистан, тези две ескадрили бомбардират афганистанските муджахидини по време на офанзивите на Панджшир на съветската 40-та армия. В началото на 1989 г. последната от тези ескадрили напуска летището Мери-2.[8] Дългата писта може да побере всички видове самолети, включително тежки транспортни самолети и стратегически бомбардировачи.[9] По време на войната в Ирак се спекулира, че въздушната база ще бъде използвана за оборудване на армията на Съединените щати от военновъздушната база Карши-Ханабад в съседен Узбекистан. През септември 2004 г. представител на военното аташе на САЩ посещава летището Мери-2 и приблизително по същото време строителни компании от Обединените арабски емирства започват работа там, за да приведат съоръжението в състояние на пълна готовност.[10][11]

Самолети

Летателен апарат Изображение Произведен Тип Налични Заб.
Боен самолет
МиГ-29A/C
МиГ-29УБ 		СССР многоцелеви изтребител
учебно-боен изтребител 		22[1]
2[1]
Су-25 СССР
 щурмови 31[12] 19 Су-25
Aero L-39 Albatros Чехословакия учебно-боен 2[1]
Aermacchi M-346 Италия учебно-боен 6[13]
Embraer EMB 314 Super Tucano Бразилия Лек турбовитлов щурмови 6[14]
Diamond DA42 Австрия разузнавателен 5[15]
Транспортни самолети
Ан-74 Украйна
 транспортен 2[16]
C-27J Спартан Италия САЩ военно-транспортен 2[17]
Ан-26  СССР военно-транспортен 1[1]
Вертолети
AgustaWestland AW109 Италия многоцелеви 7[18]
AgustaWestland AW139 Италия многоцелеви 7[19]
Eurocopter EC 145 Франция многоцелеви 2[20]
Eurocopter AS365 Dauphin Франция многоцелеви 2[21]
Ми-17В Русия многоцелеви 11[22]
Ми-24П  СССР щурмови 10[1]
Ми-8  СССР многоцелеви 6[23]
БПЛА
CASIC WJ-600 Китай Разузнавателно-ударни 3[24]
Байрактар TB2 Турция Ударен 6[25]
Selex ES Falco Италия Тактически 3[26]
SkyStriker Израел Ударен 4[25]
CH-3A Китай Ударен 3[27]
Orbiter-2B Израел Разузнавателен 10[28]
Orbiter-3B Израел Разузнавателен 6[29]
Оръжие и войски ПВО
Вид Изображение Произведен Тип Налични Заб.
HQ-9 Китай ЗРК далечен обсег 2[30]
HQ-12 (ЗРК) Китай ЗРК среден обсег неизвестно количество[31]
HQ-7B (FM-90) Китай ЗРК малък обсег 32
ЗСУ-23-4  СССР зенитна самоходна установка 48[1]
С-75 Двина  СССР зенитно-ракетен комплекс неизвестно количество[1]
9К33 Оса  СССР ЗРК 40[1]
С-125 Нева, С-125 Алебарда  СССР,  Беларус зенитно-ракетен комплекс с малък и среден обсег 20+[32] ЗРК Алебарда
С-200  СССР зенитно ракетен комплекс 12[1]
TS-504 Китай Тропосферни комуникационни станции 3[33]
YLC-2 Китай триосна радарна станция 4[33]
Колчуга-М Украйна радиоразузнавателна станция 3[34][35]
DWL002 Китай Станции за пасивно разузнаване 3[33]

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з и к The Military Balance 2016, p. 204
  2. ↑ Игорь Елков, Вся постсоветская рать: Какая из бывших советских республик всех сильнее, Российская газета – Неделя №3893 от 7 октября 2005 г.[1]
  3. ↑ Статья с сайта Центра Анализа Стратегий и технологий // Архивиран от оригинала на 2016-03-06. Посетен на 2022-11-21.
  4. ↑ Vad777, Turkmenistan Архив на оригинала от 8 февруари 2012 в Wayback Machine.
  5. ↑ В погранвойска Туркменистана поступили первые беспилотники | Kazakhstan Today // Посетен на 2020-12-21.
  6. ↑ Президент Туркмении облетел столицу страны на МиГ-29 // 2008-06-26. Посетен на 2020-12-21.
  7. ↑ Военный аэродром под Ашхабадом будет принимать местные авиарейсы (АвиаПорт) // Посетен на 2020-12-21.
  8. ↑ Вооружения ВВС Дальний ракетоносец ТУ-26 // Архивиран от оригинала на 2020-01-30. Посетен на 2022-11-21.
  9. ↑ Гундогар :: Американская авиабаза в Туркменистане: решение или проблема? // Посетен на 2020-12-21.
  10. ↑ Гундогар :: "Мары-2" к взлету готов // Посетен на 2020-12-21.
  11. ↑ Американское военное присутствие в Туркменистане // Посетен на 2020-12-21.[неработеща препратка]
  12. ↑ Скорпион для Туркменбаши. Грузия продала модернизированный штурмовик Су-25 | ЦентрАзия
  13. ↑ ВЗГЛЯД / На параде в Ашхабаде Туркмения показала турецкие беспилотники Bayraktar TB2 :: Новости дня // Архивиран от оригинала на 2021-10-06. Посетен на 2021-10-06.
  14. ↑ Turkmen Tucanos: Turkmenistan Unveils A-29B Attack Aircraft - Oryx Blog
  15. ↑ MPower - Show aircraft class // Архивиран от оригинала на 2020-07-23. Посетен на 2021-11-03.
  16. ↑ Харьковское авиастроение: от сверхлёгких самолётов до реактивных лайнеров - ВПК.name // Архивиран от оригинала на 2016-04-05. Посетен на 2016-03-22.
  17. ↑ Подтверждена закупка самолетов M-346FA, A-29B «Супер Тукано» и C-27J «Спартан» для ВВС Туркменистана — ВАЯР // Архивиран от оригинала на 2021-11-05. Посетен на 2022-11-21.
  18. ↑ CentralAsia: Туркменистан закупил итальянские военные самолеты // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2021-11-03.
  19. ↑ Туркменистан широко отметил 26-ю годовщину независимости | Культура // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2021-11-03.
  20. ↑ Turkmenistan: A United Nations of weaponry | Eurasianet // Архивиран от оригинала на 2021-01-28. Посетен на 2021-11-03.
  21. ↑ Turkmenistan Parades Newly-Acquired Bayraktar TB2s - Oryx Blog // Архивиран от оригинала на 2021-09-27. Посетен на 2021-11-03.
  22. ↑ КВЗ поставил вертолеты Ми-17-1В и «Ансат» в Туркменистан — Реальное время // Архивиран от оригинала на 2022-06-12. Посетен на 2021-11-03.
  23. ↑ Military Balance 2020, p. 211
  24. ↑ На военном параде в Туркменистане “засветились” китайские ударно-разведывательные БЛА // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2021-11-03.
  25. ↑ а б "Тайфун-К", "Лазар 3" и Bayraktar TB2 показали на параде в Туркмении — Российская газета // Архивиран от оригинала на 2021-10-06. Посетен на 2021-10-06.
  26. ↑ Обновленный БПЛА Falco EVO интересен заказчикам // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2022-11-21.
  27. ↑ [ |http://opk.com.ua/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B5-%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D0%BC-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82-%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD/ Архив на оригинала от 2021-11-03 в Wayback Machine.]
  28. ↑ Turkmenistan’s Parade Analysis: What’s New? - Oryx Blog // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2021-11-03.
  29. ↑ Aeronautica Difesa Orbiter () 2021 - Wikit.wiki // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2021-11-03.
  30. ↑ Китай поставил ЗРК HQ-9 в Туркменистан и Узбекистан // 2015-01-30. Архивиран от оригинала на 2020-06-28. Посетен на 2021-03-23. (на руски)
  31. ↑ Туркменские военные на учениях продемонстрировали китайские системы ПВО // Архивиран от оригинала на 2021-02-13. Посетен на 2021-03-23.
  32. ↑ ЗРК С-125-2БМ "Алебарда" показали на параде в Туркменистане | Belarus Security Blog // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2022-11-21.
  33. ↑ а б в Невский Бастион, Nevsky Bastion. Военно-Технический Сборник. История Отечестивенного Оружие, Зарубежная Военная Техника. Military-Technical Collection. History Of Domestic... // Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 2022-11-21.
  34. ↑ Мамедгельдыев, Агагельды // Архивиран от оригинала на 2012-10-31. Посетен на 2015-10-30.
  35. ↑ Национальная оборона / Рынки вооружений / Рынок вооружений Туркменистана: реалии и перспективы // Архивиран от оригинала на 2016-04-03. Посетен на 2016-03-22.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Turkmen Air Force в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Военно-воздушные силы и войска ПВО Туркменистана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​