Су-24 извършва първия си полет на 17 януари1970 г. Приет е на въоръжение на 4 февруари1975 г. Има няколко модификации, в това число разузнавателен и за активни радиосмущения. Су-24М, МР, МП и М2 са оборудвани със система за дозареждане във въздуха.
При изпитванията на Су-24 (1971 – 1974 г.) само за бойното му използване са проведени над 2000 полета[1], участвали са 19 апарата.
Произвеждан е в авиозаводите в Новосибирск и Комсомолск на Амур. Серийното производство на всички модификации е прекратено през 1993 г.
Модернизираният Су-24М2 извършва първия си полет през 2001 г.
През 2006 г. се намира на краен етап от изпитванията[2] През 2007 г. първите два Су-24М2 постъпват на въоръжение.
Конструкция
Представлява двудвигателен високоплан с крило с изменяема стреловидност. В зависимост от режима на полет крайните части на крилата могат да се поставят под различен ъгъл в четири положения – 16° при излитане и кацане, 35° в крайцерски дозвуков полет, 45° при бойни маневри, 69° при полет на околозвукови и свръхзвукови скорости. Снабден е с триточково прибиращо се шаси. Фюзелажът е полумонокок. Кабината е двуместна. Пилотът и щурманът са разположени един до друг. Уредите за управление са дублирани. Катапултните седалки са тип К-36ДМ.
Самолетът е снабден с два турбореактивни двигателя с форсаж с максимална тяга 2х11 500 kgf. Вградените резервоари са с вместимост до 11 700 литра, като има възможност за външно окачване на два допълнителни резервоара по 3000 литра. В носовата част се намира подвижната щанга на горивоприемника за дозареждане във въздуха.
Бордовата цифрова прицелно-навигационна система е ПНС-24 „Пума“.[3] включва радар за преден обзор „Орион-А“ и радар за предупреждение за опасност от сблъскване при нисковисочинен полет „Релеф“. Системата обезпечава автоматично извеждане на самолета в зададен район, полет по програмиран маршрут, автоматично завръщане на собственото летище и заход за кацане до височина 40 – 50 m. Също така поддържа и режим на автоматичен нисковисочинен полет с автоматично следене на релефа на местността.
Максималната излетна маса е 39,7 t, максималната скорост полет на височина е 1700 km/h, таванът е 11 500 m.
Модификации
Су-24М – модернизиран бомбардировач. Пръв полет през 1976 г. Снабден с нова прицелно–навигационна система ПНС-24М „Тигър“. Може да извършва автоматичен полет със следене на релефа на местността на височина 50 m.
Су-24МП – радиоелектронно заглушаване. Пръв полет през декември 1979 г. Произведени са 10 броя.
Су-24МР – разузнавач. Пръв полет през септември 1980 г. Произведени са 130 броя[4].
Су-24МК – експортен вариант на Су-24М. Пръв полет през 1987 г.
Су-24М2 – съвременна модернизация. Снабден е с нова навигационна система, която посредством интеграция на данни, постъпващи от различни източници, позволява извършване на продължителен полет на височина 30 – 50 m (кратковременно на височина 10 – 30 m). Може да носи по-разнообразно въоръжение, вкл. ракети Х-31П и Х-59М[5]
Употреба
През Афганистанската война (1979 – 1989) съветските Су-24 се използват ограничено. Изпълняват бойни задачи само по време на Панджшерските операции през 1984 г. и изтеглянето на съветските войски през 1988 – 1989 г. Су-24 никога не са базирани на територията на Афганистан, а всички бойни полети са от съветски авиобази в Средна Азия. Няма бойни загуби.
Иракските Су-24 по време на Войната в Персийския залив не извършват бойни полети. Прехвърлени са в Иран, където и остават след края на войната.
На 24.11.2015 г. руски Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, е свален в района на сирийско-турската граница от турски изтребител Ф-16. Двамата членове на екипажа катапултират, като пилотът е убит при приземяването си от сирийски туркмени.[10][11]
Беларус – 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 год[24]. През февруари 2012 г. министърът на отбраната на Беларус Юрий Жадобин обявява снемането на бомбардировачите от въоръжение.
Ирак – част от самолетите е унищожена по време на войната от 2003 г., а останалите прелитат в Иран.
Су-24 се счита за сложен за управление самолет, за който са известни многобройни аварии и катастрофи. Още по време на полетните изпитвания катастрофират 14 Су-24 и Су-24М. Към 1998 г. това е най-често авариращият самолет в руските ВВС, като общите загуби възлизат на около 100 самолета.[25]. До 2012 г. има регистрирани над 120 аварии и катастрофи.
Характеристики
Чертеж на Су-24
Приведените по-долу характеристики съответстват на модификацията Су-24М:
Общи характеристики
Екипаж: 2-ма – пилот и щурман
Дължина: 24,594 m
Разпереност:
при ъгъл на стреловидност χ=16°: 17,638 m
при ъгъл на стреловидност χ=69°: 10,366 m
Ъгъл на стреловидност по предния ръб: 16°/ 35°/ 45°/ 69°
.jpg)
