Разбиранията на Виенската група се проявяват в схващането за езика като оптически и акустичен материал. Въз основа на тази идея нейните членове се занимават интензивно с развитието на звуковата поезия и визуалната лирика, а също и с конкретната поезия. Преди всичко за Артман звуковото богатство на диалекта е важна изходна точка, но също последователното използване на писане с малки букви може да се разглужда в този контекст.
След като през 1958 г. Ханс Карл Артман поема по свой път, самоубийството на Конрад Байер през 1964 г. маркира края на Виенската група.
Литература
((de)) Gerhard Rühm (Hrsg.): Die Wiener Gruppe, Achleitner, Artmann, Bayer, Rühm, Wiener. Rowohlt, Reinbek 1985.
((de)) Peter Weibel (Hrsg.): die wiener gruppe. a moment of modernity 1954–1960 / the visual works and actions. Springer, Wien & New York 1997. In: Ausstellungskatalog Biennale di Venezia 1997.
((de)) Michael Backes: Experimentelle Semiotik in Literaturavantgarden. Über die Wiener Gruppe mit Bezug auf die Konkrete Poesie. Wilhelm Fink Verlag, München 2001.
((de)) Thomas Eder, Juliane Vogel: „verschiedene sätze treten auf“. Die Wiener Gruppe in Aktion. Zsolnay, Wien 2008.
((de)) Gerhard Fuchs: Avantgardismus in den fünfziger Jahren: die Wiener Gruppe: In: Hubert Lengauer (Hrsg.): „Abgelegte Zeit“? Österreichische Literatur der fünfziger Jahre. Wien 1992.
((de)) Klaus Kastberger: Wien 50/60. Eine Art einzige österreichische Avantgarde (2009).
