Бруно Апиц Bruno Apitz
Константин Симонов и Бруно Апиц (вдясно), 1967 г.
Роден	28 април 1900 г. Лайпциг, Германия
Починал	7 април 1979 г. (78 г.) Берлин, Германия
Професия	писател, драматург
Националност	Германия
Активен период	1920 – 1979
Жанр	драма, мемоари
Съпруга	Марлис Киекафер (1956 – 1979)
Деца	1
Уебсайт	Страница в IMDb
Бруно Апиц в Общомедия

Бруно Апиц (на немски: Bruno Apitz) е германски писател на произведения в жанра драма, биография и мемоари. Един от оцелелите в концентрационния лагер Бухенвалд.

Бруно Апиц е роден на 28 април 1900 г. в Лайпциг, Германия, в многодетно семейство. Посещава училище до четиринадесет години, след което започва да се обучава една година като щамповчик, но поради бедност става помощник в търговията. По време на Първата световна война е страстен привърженик на лидера на Германската комунистическа партия Карл Либкнехт. На 17 години произнася реч пред стачкуващите фабрични работници, в резултат на което е осъден на девет месеца затвор, а после за измяна една година. В затвора активно се занимава с литература и пише стихотворения.

След помилването работи в книжарница. През 1919 г. се присъединява към Социалдемократическата партия на Германия (СПД), а през 1927 г. към по-радикалната Комунистическа партия на Германия (КПД). Участва активно в Германската ноемврийска революция от 1918 г. и в опозиция срещу Каповския пуч от 1920 г. През 1920 г. публикува първите си стихотворения и кратки разкази в комунистически вестници.

Пише първата си пиеса „Der Mensch im Nacken“ през 1924 г. В периода 1928 – 1930 г. е директор на Централното издателство „Roten Hilfe“ (Червена помощ) в Берлин. В периода 1930 – 1933 г. е член на Федерацията на пролетарско-революционните писатели (BPRS) и председател на окръжната група в Лайпциг.

По-късно, при нацисткия режим, многократно е затварян в различни лагери за разпространение на социалистическа антивоенна пропаганда и като активен член на Комунистическата партия. В периода 1937 – 1945 г. е затворник на концентрационния лагер Бухенвалд край Ваймар, където прави скулптури.

След войната, от 1945 г. работи в източногерманската държавна филмова компания DEFA и пише пиеси за радиото. Той е един от основателите на Германската единна социалистическа партия (SED), която става доминиращата партия в Германската демократична република. В началото на 50-те години работи като информатор в бившия лагер Бухенвалд и участва в плана за най-ранната експозиция, показана там през 1952 г.

През 1956 г. се жени за Марлис Киекафер, с която имат дъщеря.

Най-известния му мемоарен роман „Голи сред вълци“ е публикуван през 1958 г. Книгата е екранизирана неколкократно, последно през 2015 г. в едноименния филм с участието на Флориан Стетър, Питър Шнайдер и Силвестър Грот.

Член е на Академията на изкуствата на ГДР от 1961 г. и на PEN-клубовете на ГДР. Обявен е за почетен гражданин на Лайпциг през 1976 г.

Бруно Апиц умира на 7 април 1979 г. в Берлин.

• Der Mensch im Nacken (1924)
• Nackt unter Wölfen (1958)
  Голи сред вълци, изд.: „Народна култура“, София (1960, 1978), изд.: „БЗНС“, София (1985), прев. Мария Стайнова
• Esther (1959)
• Der Regenbogen (1976)
• Schwelbrand. Autobiografischer Roman (1984)
  Тлеещият огън, изд.: „Партиздат“, София (1989), прев. Фани Караджова-Потоцка

• 1960 Nackt unter Wölfen – ТВ филм
• 1962 Esther – ТВ филм
• 1963 Голи сред вълци, Nackt unter Wölfen
• 2015 Nackt unter Wölfen – ТВ филм

• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в „Buchenwald“ Архив на оригинала от 2020-04-11 в Wayback Machine.
• ((de)) Биографични данни в „Lemo“

• Бруно Апиц в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NSK PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Германия“