Битово (на македонска литературна норма : Битово ) е село в Северна Македония , в община Брод (Македонски Брод).
Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на Добра вода .
Църквата „Свети Никола“ В XIX век Битово е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Битово (Bitovo) е посочено като село с 10 домакинства с 42 жители българи .[ 1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Битоо (Битово) е населявано от 200 жители българи християни .[ 2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Битово (Битуше) е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[ 3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско . Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Битоо има 27 сръбски къщи.[ 4] Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Битоо има 200 българи патриаршисти сърбомани.[ 5]
Църквата „Свети Никола“ е от 1912 година.[ 6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Стара къща в селото. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Битово като българско село.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители македонци .[ 8]
В селото има и църква „Свети Петър и Павел“.[ 6]
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 94 – 95. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 258.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 36. (на македонска литературна норма) ↑ Доклад на митрополит Поликарп , 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски) ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 29 септември 2007 Селища Църкви
„
Свети Атанасий “ (Ковач, 1631) · „
Свети Атанасий “ (Самоков, 1626) · „
Свети Атанасий “ (Тополница, 1872) · „
Свети Атанасий “ (Црешнево, средновековие) · „
Света Варвара “ (Ковач, 1620-те) · „
Свети Архангел Гавриил “ (Ореховец, 1628) · „
Свети Димитър “ (Локвица, 1872) · „
Свети Димитър “ (Требино, 1644) · „
Свети Архангели Михаил и Гаврил “ (Бенче, XVII век) · „
Свети Никола “ (Белица, XVI век) · „
Свети Никола “ (Брод, XIV) · „
Свети Никола “ (Дворци, 1873) · „
Свети Никола “ (Ижище, XIV век) · „
Свети Никола “ (Ореховец, 1595) · „
Свети Пантелеймон “ (Белица, 1873) · „
Свети Спас “ (Могилец, 1560) · „
Успение Богородично “ (Брод, 1872)
Исторически събития Личности Исторически села
