Балтите (Balten) са група от народи от индоевропейски произход, населяваща територията на Прибалтика. Тази група се дели на многобройни племена, между които са латвийците и литовците.

В началото балтите говорят на един общ език, балто-славянски праезик, който през 1400 пр.н.е. се разделя на балтийски и славянски език. Делят се на две групи: Източни и Западни балти.

През 11 век Адам Бременски въвежда наименованието Балтийско море (Mare Balticum) за Източно море, познато преди това като свебско море (Mare Suebicum) (свеби). През 1845 г. Георг Хайнрих Фердинанд Неселман нарича езика на жителите на Mare Balticum балтийски език. ^[1]

Благордниците на готите са от рода Балти. Преди се е казвало готски език и старата Кулмерланд на прусите се е казвала Улмигерия, a западните пруси са наричани също и улмруги/Улмигерия/Холмруги и частичен клон на германските руги.

Пра-балтите пристигат от Южна Русия и днешна Украйна. Най-голямото им разпространение е през ранната Желязна епоха. От 7 век славяните от Дунав започват да се заселват по територията. От 8 век се засилва скандинавското влияние. От 9 до 11 век периодът се нарича Викинги-период.

• Rainer Eckert, Elvire-Julia Bukevičiute, Friedhelm Hinze: Die baltischen Sprachen, eine Einführung. Langenscheidt, 1994; 1998.
• Wilhelm Gaerte: Urgeschichte Ostpreußens. Gräfe und Unzer, Königsberg 1929.
• Marija Gimbutas: Die Balten. Herbig, München 1983 (1963), ISBN 3-7766-1266-5.