Арапли първоначлно е село, но после е превърнато в чифлик, принадлежащ на муката на пазачите на ливади.[3] Жителите му отглеждат животни за нуждите на османската армия. В XVII век селото има 8 къщи, а в 1771 година християнските му жители плащат 540 аспри данък.[4] В края на XIX век Арапли е българско село в Солунска каза на Османската империя. В 1860 година е изградена църквата „Свети Атанасий“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Арапли (Araplie) е показано като село с 15 домакинства и 58 жители българи.[5]
В 1905 година в селото има 78 българи екзархисти.[3]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Арапли (Ἀραπλί) е славяногласно село в Солунската митрополия със 75 жители с българско съзнание. В селото работи 1 българско училище с 6 ученици и 1 учител.[9]
В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война Арапли остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипос. В 1928 година Арапли е смесено местно-бежанско с 329 бежански семейства и 1209 жители.[10] В 1952 година селото е прекръстено на Неа Магнисия, в превод Нова Магнезия.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
