През 1255 г., в чест на затоплянето на отношенията между Унгария и България, Бела IV омъжва внучката си за българския цар Михаил II Асен. България се надява на помощ от Унгария в борбата срещу Никейската империя. В Търново присъствието на едва 12-годишната царица е мимолетно и остава в сянката на властната си свекърва Ирина Комнина.
През 1256 г. бащата на царица Анна получава от зет си правото да води от негово име преговорите за сключване на мирен договор между България и Византия. Подкупен от византийските дипломати, Ростислав Михайлович сключва изключително неизгоден за българите договор. Византийският историк Георги Акрополит, който участва в преговорите на страната на никейците, съобщава, че подкупеният от тях Ростислав без съгласието на българския цар подписва клаузи в договора, съгласно които българите трябвало да върнат на Никея всички завладени територии в Тракия и Македония без компенсации. Този именно договор става причина за убийството на цар Михаил II Асен от група недоволни боляри в Търново начело с братовчед му Калиман.[2] Михаил Асен е смъртно ранен по време на лов, а водачът на заговорниците се възкачва на българския престол като цар Калиман II и веднага се жени за овдовялата Анна. Вероятно бракът им по-късно е смятан за недействителен.
След убийството на Калиман II през 1256 г. бащата на Анна Ростиславна пристига с войски пред портите на Търново, вероятно предявявайки претенции за българската корона (по-късно се титулува като „император на българите“). Търновските боляри не го допускат в столицата и му връщат дъщерята, която е отведена обратно в унгарските владения.[2]
Следващи години
Според българския историк Пламен Павлов след завръщането си в Унгария, през май 1260 г. Анна се омъжва за Моиш II Дарой (1210–1280/1281), палатин на Унгария от 1270–1272 г. Тя няма деца от българските царе, а в брака си с Мойш ражда дъщеря Ержебет Дарой, която става съпруга на Миклош Медеши, управител на Трансилвания и един от предците в 7-мо поколение на краля на Полша Стефан Батори.
Портрет
Портретът на царица Анна Ростиславна и съпруга ѝ Михаил II Асен е запазен в църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в Костур, на която двамата са ктитори през 1256 г. Дълго време се е смятало, че на него е изобразена царица Ирина Комнина, но разкритите надписи и младостта на изобразената жена доказват, че това е Анна Ростиславна.[2]
Източници
Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN978-619-152-012-1
Андреев, Йордан; Лалков, Милчо. Българските ханове и царе. Велико Търново: Абагар, 1996, ISBN954-427-216-X
Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN978-619-7496-56-7
Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN954-9489-04-3
![Ктиторски портрет на царица Анна Ростиславна[1]](%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Irene-Komnene-Kastoria.jpg)
