Андрей Стоянов
Български студенти в Москва. Надписана: Москва 1861 г. мая 25. Ученици - Българчета що са на нозе. [oт дясно на ляво]: Петко Каравелов - от Копривщица, Иван Христович - от Габрово, Нешо Бончев - от Панагюрище, Константин Бонев - от Търново, Павел Теодорович - от Лясковец, Райко Жинзифов - от Велес, Марин Дринов - от Панагюрище, Коста Везенков - от [Крушево], Младен Желязков - от Лозенград. Седнали от дясно наляво: Андрей Стоянов - от Воден, Васил Караконовски - от Ловеч, Димитър Фингов - от [Калофер], Кирко Киркович - от Сопот, Васил Попович - от Браила, архимандрит Софроний Хилендарски - от Пирот, Коста Станишев - от [Кукуш], Петър Теодоров - от Панагюрище, Константин Геров - от Копривщица, Тодор (Божидар) Запрянов - от с. Коручешме - Хасковско, Инок Теодосий Рилец , иконописец, Любен Каравелов - от Копривщица
Андрей Стоянов Тръпков е български политик и общественик .[ 1]
Биография
Стоянов е роден в 1838 година във Воден , тогава в Османската империя , днес в Гърция . Произхожда от търговската фамилия Чалъкови - негов баща е видният воденски учител и лекар Стоян Чалъков . Андрей има брат - Тръпче Стоянов . Завършва гръцка гимназия в Солун . С подкрепата на Димитър Миладинов в 1865 година завършва Юридическия факултет на Московския университет . Поддържа връзки с Райко Жинзифов , Любен Каравелов , Константин Станишев , Нешо Бончев , Георги Теохаров , които по това време са в Москва , както и кореспонденция с Георги Раковски .[ 1] Работи като мирови посредник в Бялисток[ 2] и като съветник в Гродненското губернско управление .[ 1]
По време на Руско-турската война и на Временното руско управление в новоосвободена България сътрудничи на руската администрация и лично на Александър Дондуков-Корсаков . Става вицегубернатор на Варна и губернатор на Видин до края на 1879 година. Депутат в Учредителното събрание , където е привърженик на Консервативната партия и в Първото велико народно събрание . Връща се в Русия при семейството си и работи в съдебната система. Стоянов умира в Заборе , днес в Беларус , в 1910 година.[ 1]
Андрей Стоянов е женен за София Ивановна Седова, рускиня, от семейството на търговски служител в Москва. Те имат четирима сина и две дъщери.[ 2] Синът им Николай Стоянов е виден български ботаник,[ 3] а Георгий Стоянов е украински лесовъд.[ 2]
Родословие
Бележки
↑ а б в г Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 627.
↑ а б в Китанов, Борис, Лиляна Велинова. Николай Андреев Стоянов: Биобиблиография. София, Българска академия на науките, 1955. с. 10.
↑ Енциклопедия България. Том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 482.