Роден е на 7 септември 1881 година в Париж, Франция. Учи в Сорбоната и Пражкия университет. Започва своята научна кариера в Русия, където четири години преподава френски език в Харковския университет (1905 – 1908). Докато е в Харков изучава руски език и класическа руска литература. Първите му руски интереси, които продължават до края на живота му, са насочени към руската филология, а по-късно и към българистиката.
От 1909 до 1914 г. е научен секретар в Института за живи източни езици в Париж. През лятото на 1914 посещава България с научна цел – да се запознае по основно с българския народ, с неговия бит, култура, език и литература, но избухването на Първата световна война го връща във Франция. През есента на 1915 г. е мобилизиран на Солунския фронт и остава там до края на войната. Докато е на фронта има възможност да слуша жива българска реч и да записва много фолклорни материали.
След войната става професор по славянски езици и литература в Страсбургския университет (1919 – 1923), а от 1924 до 1952 в Колеж дьо Франс, където наследява катедрата на френския славист Луи Леже. От 1937 г. ръководи Института по славянознание в Париж, вицепрезидент е на Международния комитет на славистите (1958 – 1967).
Мазон е един от основателите и членовете на редколегията на парижкото славистично списание „Revue des études slaves“ (1921).
Умира на 13 юли 1967 година в Париж на 85-годишна възраст.[1]
Научна дейност
Mazon, André. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale. Etudes Linguistique; Textes et Traduction; Notes de Folklore. Paris, Honore Champion, 1923. (на френски)
Като лингвист Мазон е автор на труд върху употребата на видовите форми на руския глагол (1914) и на разработка за измененията в руската лексика в годините на войната и революцията (1920), която е първият научен поглед върху езиковите реалии на съветската епоха. Мазон пише и кратки граматики на чешкия (1921) и руския език (1943).
Като литературовед Мазон се занимава с описание на балканския фолклор и основно с руската класическа литература на XIX век. Защитава дисертация за творчеството на Иван Гончаров (1914), публикува запазените в Париж ръкописи на Тургенев, в много трудове изследва творчеството на почти всички големи писатели от Пушкин и Шевченко до Достоевски и Толстой.
Мазон е един от малкото професионални филолози слависти сред скептиците по проблема със „Слово за похода на Игор“ и смята произведението за късно подражание на „Задонщината“ (Le Slovo d’Igor, 1940, и много други трудове). Аргументите на Мазон се разглеждат и критикуват многократно (подробна критика на всеки аргумент на Мазон може да се открие у Роман Якобсон 1947 г.).
Съчинения
Contes slaves de la Macédoine sud-occidentale (Славянски приказки от Югозападна Македония, 1923)
Manuscrits parisiens d'Ivan Tourgueniev (1930)
Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud (Paris, 1936)
Grammaire russe (1944)
Източници
((ru)) Н. Л. Дмитриева. Мазон Андре // Энциклопедия „Слова о полку Игореве“
