PROFILPELAJAR.COM

Иван Тургенев
	Иван Тургенев
руски писател
Роден	Ива́н Серге́евич Турге́нев 28 октомври 1818 г. (стар стил) Орел, Руска империя
Починал	22 август 1883 г. (стар стил) (64 г.) Буживал, Франция
Погребан	Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Учил в	Императорски московски университет; Хумболтов университет на Берлин
Работил	драматург, писател
Литература
Псевдоним	.....въ, —е—, И.С.Т., И.Т., Л., Недобобов, Иеремия, Т., Т…, Т. Л., Т……в
Период	1834–1883
Жанрове	разказ, повест, роман, елегия, драма
Направление	реализъм
Течение	литературен реализъм
Дебютни творби	„Вечер“ (1838)
Известни творби	„Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“, „Бащи и деца“
Повлиян	Шекспир, Гьоте, Пушкин, Висарион Белински, Лермонтов, Джордж Байрон, Фридрих Шилер, Георг Хегел, Аугуст Шлегел, Артур Шопенхауер, Михаил Бакунин, Павел Аненков, Александър Дружинин
Повлиял	Теодор Щорм, Гюстав Флобер, Херман Банг, Хенри Джеймс, Джоузеф Конрад, Антон Чехов, Ирен Немировски, Ърнест Хемингуей, Труман Капоти
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Иван Тургенев в Общомедия

Ива̀н Сергèевич Тургèнев (на руски: Ива́н Серге́евич Турге́нев) е един от най-известните руски писатели. Един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на XIX век ^[2]. Член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880)^[3].

Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.

И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“ и „Бащи и деца“.

Известно е, че Тургенев прекарва по-голямата част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ. Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг – да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и т.н.

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. „Съвременник“ на Некрасов, в което са господствали естетическите идеи на Висарион Белински. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850 – 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.

Обективно погледнато, творчеството на Тургенев, независимо от неговите идейни разбирания на западняк и „постепенец“, винаги е служило на прогреса – служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.

Биография

И. С. Тургенев е роден на 28 октомври 1818 г. в гр. Орел в богато дворянско семейство. Детските години на бъдещия голям писател преминават в имението Спаское-Лутовино. През 1822 г. семейството прави едно голямо пътешествие из Европа, като посещава Германия, Швейцария и Франция.

Тургеневи живеят типичен за дворяните живот – богат, охолен, разточителен. Децата са били обучавани и възпитавани от гуверньори и гувернантки – предимно чужденци. Централна фигура в семейството е била майката на писателя – богата и жестока помешчица, която на никого не е прощавала. От нея са се страхували дори децата ѝ. Така че още от малък Иван Сергеевич Тургенев – дете умно и чувствително, вижда „дивия произвол“ на неговите властни родители над крепостните селяни. По-късно самият Тургенев ще признае: „Нямам с какво да си припомня моето детство. Нито един светъл спомен. От майка си се боях като от огън. Наказваха ме за всяка най-дребна работа – с една дума, мущроваха ме като новобранец. Рядко минаваше ден без бой с пръчка; когато се осмелявах да попитам защо ме наказват, майка ми категорично заявяваше: „Ти трябва да знаеш по-добре, сети се.“ Може да си представим колко по-жестока и безмилостна е била тя към крепостните селяни и слугите. Това може да се види от разказа „Муму“, където в образа на старата помешчица авторът е вложил някои черти на своята майка. Веднага трябва да кажем, че с това не се изчерпва образът на майката на писателя – тя е притежавала редица ценни качества, като любов към литературата и театъра, към науката и изкуството. В нейната домашна библиотека е имало книги не само на руски, но и на френски, английски и немски език. Навярно тази вродена любов на писателя към литературата, музиката и театъра идва от неговата майка.

Затова от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той е нарисувал в повестта „Първа любов“. Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев. „Това е единствената вещ – говори писателят, – която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено...“ „Първа любов“ – това е преживяното.“ „В „Първа любов“ аз изобразих своя баща... Баща ми беше красавец... Той беше много хубав – надарен с истинска руска красота...“ На въпроса на Н. А. Островска, кой е прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга“, т.е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство – първата любов на младото сърце. За нас в случая е интересен образът на бащата – такъв, какъвто ни го е представил Тургенев: красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад – едва 41-годишен.

Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след прехвърлянето му – в Петербургския университет, който завършва през 1837 г. Това е време, когато в Московския университет учат някои от най-прогресивните и големи умове на Русия – Александър Херцен, Огарьов, Белински, Станкевич, Лермонтов, Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник“ на Некрасов. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на 'руската литература“: „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа...“ Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.

Не важен момент, а по-скоро период в живота на Тургенев е запознанството му с френската певица от испански произход Полин Виардо-Гарсиа. С нея и със семейството ѝ той се запознава през 1843 г., когато италианската опера посещава Петербург. Самата Полин Виардо е била изключително дарование. От нейния талант са се възхищават не един и двама поети и композитори. Може да се споменат Гуно, Лист, Вагнер и Глинка. Ето какво пише за нея Алфред дьо Мюсе: „Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша“. А Жорж Санд при изграждане образа на Консуело е взел някои от нейните черти. В Петербург Полин Виардо се е представила в ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Успехът ѝ е бил толкова голям, че на възторжената публика ѝ са се стрували малко овациите в салона, затова е излизала на улицата, където е обсипвала каретата ѝ с цветя. Всички ценители на изкуството са били покорени от нейния талант. Покорен и влюбен в Полин Виардо е бил и Тургенев. В едно писмо до Татяна Бакунина Белински пише за Тургенев: „Той сега целият е потопен в италианската опера и като всички ентусиасти е много мил и много забавен“. А майката на писателя Варвара Петровна, която посетила един от концертите на френската певица, гласно, като че ли сама на себе си, казала: „Да си призная, хубаво пее проклетата циганка!“ И нищо чудно в това, че тя и нейното изкуство се превръщат в съдба за Тургенев. Когато италианската опера напуска Петербург – напуска го заедно с нея и Тургенев. Може да се каже, че по-голямата част от своя живот след това той прекарва в Европа, а само от време на време се връща в Русия. Това не значи, че той забравя родината си – напротив, макар и далеч от нея, той винаги живее с нейните болки и проблеми. Трябва да се подчертае и друго – от една страна, голямото чувство, което е изпитвал през целия си живот към Полин Виардо, за да я следва в нейния път, и, от друга – възможността, която тя му е дала да се запознае с духовните постижения на Европа. Тургенев е бил в най-близки приятелски връзки с най-големите западни писатели, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан и др. В същото време той се е познавал не само с Белински и Некрасов, но и с Херцен, Гончаров, Достоевски и Лев Толстой. Срещал се е с Жуковски, Гогол, Михаил Лермонтов и Колцов – т.е. с най-големите творци от предишната епоха. Затова едва ли има друг руски писател, който в своя живот толкова да е видял, толкова да се е срещал, с цвета на руската и западноевропейската творческа интелигенция, както Тургенев. Жалко, че не е написал своите мемоари – те щяха да бъдат изключително богати и безкрайно интересни.

И. С. Тургенев умира на 22 август (3 септември) 1883 г. на 65-годишна възраст в Бужнзал, близо до Париж и недалеч от имението на Полин Виардо. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт у наследниците ѝ. Не всичко е публикувано, особено що се отнася до кореспонденцията му с голямата артистка.

Творчество

Тургенев оставя изключително богато литературно наследство. Цели четири десетилетия той е една от централните фигури на руската литература. Започва като поет и драматург, за да се издигне до най-високите постижения на руската белетристика в областта на разказа, повестта и романа. Особено голяма слава му донасят разказите, обединени под общото заглавие „Записки на ловеца“, както и неговите повести „Ася“, „Пролетни води“, „Първа любов“ и най-вече романите му „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“, „Бащи и деца“, „Дим“ и „Целина“.

Разбира се, че не са без значение и лирическите, лиро-епическите и драматическите произведения на писателя. От тях се открояват поемата „Параша“ от 1843 г., за която Белински се изказва ласкаво; поемата „Помешчик“, печатана в „Петербургски сборник“, издаван от Некрасов през 1846 г. Те са написани очерково в стила на „натуралната школа“, към която през този период е принадлежал и Тургенев. От драмите му, които се считат за сполучливи и чрез които създава една интелектуална традиция в руската драматургия, предхождаща тази на Чехов, могат да се посочат „Закуска у предводителя“, поставена на сцената през 1849, а печатана през 1855 г., „Ерген“ от 1849, „Месец на село“ от 1850 и „Храненик“ от 1848 г. Това са реалистични пиеси, в които се налагат живият диалог и тънкият и психологически рисунък. Авторът излиза от някои всекидневни и обикновени човешки преживявания и конфликти, които изобразява върху един битов фон. В този смисъл той предхожда Чеховата драма.

Някои произведения:

Записки на ловеца
Рудин
Дворянско гнездо
Бащи и деца
Месец на село
В навечерието

Илюстрации на Пьотър Соколов към „Записки на ловеца“

Илюстрации към разказа „Лебедян“
Илюстрации към разказа „Кантора“
Илюстрации към разказа „Лгов“
Илюстрации към разказа „Пьотр Петрович Каратаев“

Цитати за автора

„Белински и неговото писмо – това е цялата ми религия.“ – Тургенев
„Голяма точност, никаква разтегнатост, всичко е майсторски кондензирано. Всеки малък разказ Тургенев би могъл да разгърне в роман.“ – Ромен Ролан по повод на „Записки на ловеца“
„Полага началото на цяла една литература, чийто обект става народът и неговите нужди.“ – Михаил Салтиков-Шчедрин
„Кой може да чете без чувство за възмущение и срам... шедьовъра на И. Тургенев „Записки на ловеца“?“ – Александър Херцен