Алексий Дука Филантропин е византийски благородник и изтъкнат адмирал с ранг протостратор, а по-късно и велик дук след възстановяването на Византия от Михаил VIII Палеолог.

Георги Акрополит споменава първият Филантропин като дук на Охрид и на местната тема – по време на войните на Теодор II Ласкарис срещу Второто българско царство.^[1][2][3]

През 1260-те години Алексий Филантропин носи титлата протостратор. Теоретично той е подчинен на великия дук Михаил Ласкарис, но последният е стар и немощен и Алексий Филантропин упражнява фактическото командване на византийския флот.^[4] През 1262 или 1263 г., скоро след превземането на Константинопол от латинците, император Михаил VIII Палеолог го изпраща начело на византийския флот да превземе латинските владения в Егейско море. Това е първата голяма експедиция, предприета от наскоро разширената и реорганизирана от Михаил VIII Палеолог византийска флота, а корабите на Филантропин са екипирани с газмули и просаленти за гребци. Византийският флот напада и плячкосва островите Парос, Наксос и Кея, както и градовете Каристос и Орей на Негропонте (Евбея), преди да отплава на юг, за да подкрепи операциите на експедиционната сила, която акостира в Монемвасия срещу Княжество Ахея.^[5]

През 1270 г. Алексий Филантропин командва армията, която акостира в Монемвасия и през следващите години действа в Морея срещу ахейците. И двете страни в този конфликт избягват потенциално катастрофална директна конфронтация, като вместо това се съсредоточават върху набези, за да ограбват и опустошават територията на противника.^[6] В началото на 1270-те Филантропин ръководи флота няколко пъти срещу латините, подкрепяйки Ликарио, императорски васал в Негропонте, и участвайки в голямата византийска морска победа в битката при Димитриада, по време на която е тежко ранен. Заради този успех той е издигнат в ранг велик дук, вакантна длъжност след смъртта на Михаил Ласкарис.^[4][7]

Алексий Филантропин умира около 1275 г. и скоро след това е наследен като велик дук от Ликарио.^[1][2][8] Дъщеря му Мария е омъжена за Михаил Тарханиот.

• Bartusis, Mark C. (1997). The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204–1453. Philadelphia, Pennsylvania: University of Pennsylvania Press, ISBN 0-8122-1620-2, https://books.google.com/books?id=rUs-hHd89xAC 
• Geanakoplos, Deno John (1959). Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258–1282: A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, OCLC 1011763434, https://books.google.com/books?id=MPscAAAAYAAJ 
• ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les institutions byzantines, I. Berlin: Akademie-Verlag, архив на оригинала от 16 септември 2023, https://web.archive.org/web/20231009110115/https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967- 
• ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up 
• Macrides, Ruth (2007). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, ISBN 978-0-19-921067-1, https://books.google.com/books?id=v_0LdWboHXwC 
• ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ 

Портал „Македония“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexios Doukas Philanthropenos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​