Михаил Цамантур Ласкарис (на гръцки: Μιχαήλ Τζαμάντουρος Λάσκαρις) е византийски аристократ и военачалник от XIII век.
Живот
Михаил е по-малък брат на император Теодор I Ласкарис, основател на Никейската империя.[1] Михаил и брат му Мануил били наричани и с фамилното име Цамантур (Τζαμάντουρος)[1], което вероятно показвало, че за разлика от Теодор и другите му братя и сестри, двамата били родени от различна майка.[2]
Михаил не заемал никаква длъжност или придворна титла по време на управлението на Теодор I, а при наследника му Йоан III Дука Ватац той дори бил заточен заедно с брат си Мануел.[1] При възцаряването на Теодор II Ласкарис през 1254 г. двамата братя са повикани обратно в двора; докато Мануил става монах, Михаил получава титлата протосеваст и изпълнява военни длъжности. Той обаче не се отличавал с някакви забележителни способности, но пък за сметка на това си спечелил репутация на разумен съветник.[1]
След смъртта на Теодор II и убийството на Георги Музалон Михаил и Мануил се изявяват като възможни настойници на непълнолетния му син Йоан IV, но без успех, тъй като Михаил VIII Палеолог е определен за настойник малолетния император и скоро става негов съимператор. За кратко Михаил Ласкари е заточен в Пруса във Витиния, но скоро е отзован обратно от Палеолог, който го назначава за велик дука след превземането на Константинопол.[1] На този пост той държал командването на императорския флот, но вероятно поради напредналата си възраст Михаил никога не изпълнявал активно тези задължения, които вместо това преминали при протостратора Алексий Дука Филантропин.[1] Единствената известна активност на Михаил Ласкарис през това време е едно предвождано от него посолство до унгарския крал Ищван V през 1271 – 1272 г., което трябвало да подготви брака между престолонаследника и съимператор Андроник II Палеолог и Анна Унгарска.[3] Малко след това Михаил Ласкарис починал и бил наследен на поста си от Филантропин.[4]
Бележки
Цитирана литература
