Александър Евтимов е роден през 1874 година в Битоля, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където с брат си членува в революционен кръжок.[1] От кръжока излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и други. Назначен е за учител в село Буф през 1895 година. Успоредно с това развива революционна дейност в района под прикритието на учителството. По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район. От 1899 година учителства в Битоля, където е избран за член на местния градски, а в 1900 година и на окръжния комитет на ВМОРО.
На 1 април 1903 година преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание като действа в Буфско и Горна Преспа. От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.
През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Евтимов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[2] По-късно в 1910 година при обезоръжителната акция е отново арестуван, осъден е на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотно заточение.
Евтимов при освобождението на Битоля, 1912 г.1) Александър Евтимов, 2) Т. Илиев (директор на Битолската девическа гимназия, 1912 г., 2) Йордан Мирчев 2) Вениамин Димитров (Далкалъчев), а) Наталия Мончева, б) Трифонов (Леринско), в) Траян Колев и други
.svg){kind=small}
