STS-26 e двадесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и седми полет на совалката Дискавъри. Тя е първата след катастрофата на совалката Чалънджър през 1986 г. НАСА се завръща към оригиналната номерация, изоставена след мисия STS-9. Проведена е под мотото „Завръщане към полети“.
Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Това е първата мисия на НАСА след Аполо-11, проведена с екипаж, всеки от членовете, на който е летял в космоса вече поне веднъж.
Полетът
Стартът на мисия STS-26, 29 септември 1988 г.
Совалката е изстреляна от стартов комплекс 39В на космическия център Кенеди (KSC) на 29 септември 1988 г. след едно отлагане (поради ветровито време и проблеми с охлаждането на костюмите на двама от членовете на екипажа).
Основната задача на полета е извеждането на втория комуникационен спътник от серията TDRS (вторият е унищожен при катастрофата на „Чалънджър“) – TDRS-3 (TDRS-C).
По време на полета възникват два технически проблема. Първият възниква веднага след старта – изпарител на климатичната система на совалката замръзва и това довежда до повишаване температурата до около 30 °С. Проблемът е решен на четвъртия ден от полета и температурата се нормализира. Вторият е изведената комуникационна антена не е разтворена правилно и се налага нейното преждевременно прибиране на борда.
Совалката „Дискавъри“ се приземява във Военновъздушната база „Едуардс“ (Edwards Air Force Base) на 3 октомври 1988 г. след 4 денонощия 1 час 0 минути и 17 секунди прекарани в космоса. 5 дни по-късно е прехвърлена в Космическия център „Кенеди“, Флорида.
