STS-124 (Полет ISS-1J) e сто двадесет и третата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, тридесет и пети полет на совалката Дискавъри и двадесет и шести полет на совалка към Международната космическа станция (МКС). Това е втората от три планирани мисии за извеждане в космоса на компонентите на японския изследователски модул „Кибо“.
Първоначално в екипажа е включен Стивън Боуен, но по-късно той е включен в екипажа на совалката Индевър, мисия STS-126. На неговото място е включен астронавтът Майкъл Фосъм, което променя и членовете на екипажа, които излизат в открития космос.
Полетът
Стартът на мисия STS-124, 31 май 2008 г.
Първоначално мисия STS-124 е планирана за совалката Атлантис, но поради разместването в програмата на полетите на НАСА през април 2007 г. е обявено, че ще се изпълни от совалката „Дискавъри“.
Основната цел на мисията е доставка на компонентите на произведения в Япония изследователски модул „Кибо“ – херметичен отсек (JEM PM, ЯЕМ-ХЕМ), опорно шаси и система за дистанционно манипулиране (JEM RMS, СДМ). Друга задача по време на полета е размяна на бординженера на МКС.
След успешния старт на 31 май, на 2 юни совалката успешно се скачва с МКС. На следващия ден се извършва първото излизане в открития космос, по време на което астронавтите Фосъм и Гаран подготвят модула за скачване с МКС и ремонтират устройството за ориентиране на слънчевите панели по Слънцето на ферма S3. На 4 юни се скачва със станцията модулът „Кибо“ – най-големият модул на станцията. На следващия ден астронавтите провеждат втора „космическа разходка“ за инсталиране на две видеокамери на новия модул и подготовка на системите за инсталиране на експерименталния товарен модул (ЕТМ). На 7 юни с помощта на Канадарм2 е преместена на мястото си т.нар. Външна експериментална платформа (ЯЕМ-ВЕП). Същия ден е активирана и Системата за дистанционно манипулиране (СДМ) (роботизираната ръка на модула). На 8 юни е проведена третата и последна за мисията „космическа разходка“, по време на която е заменен азотен резервоар от голямо значение за работата на климатичната система на станцията, намиращ се на ферма Р3 и е инсталирана нова камера (поради повреда на първоначално монтираната). На следващия ден завършват изпитанията на манипулатора на японския модул и е поставен на окончателната си позиция Херметизираният модул на Експерименталния товарен модул (ЕТМ-ХМ), доставен по време на мисия STS-123. На 11 юни совалката се отделя от станцията и започва подготовка за приземяване.
По препоръка на комисията, разследваща катастрофата на совалката „Колумбия“, в случай на повреда на совалката Дискавъри и невъзможност за безопасно завръщане на екипажа на Земята, се предвиждало той да остане на борда на МКС и да дочака спасителен полет STS-326 на совалката Индевър.
На 14 юни совалката каца успешно след близо двуседмична мисия в космоса в Космическия център „Кенеди“ във Флорида.
Параметри на мисията
Маса на совалката:
при старта: 122 072 кг
при приземяването: 92 220 кг
Маса на полезния товар: 15 900 кг
Перигей: 328 км
Апогей: 307 км
Инклинация: 51,6°
Орбитален период: 91.0 мин
Скачване с „МКС“
Скачване: 2 юни 2008, 18:03 UTC
Разделяне: 11 юни 2008, 10:32 UTC
Време в скачено състояние: 8 денонощия, 17 часа, 39 минути
Това са съответно 66-, 67- и 68-оизлизане в открития космос, свързано с МКС, 38-, 39- и 40-о излизане непосредствено от нея, 20-о излизане от американския модул „Куест“ в американски скафандри. Това са 4-, 5- и 6-о излизане в открития космос за Майкъл Фосъм и първи излизания за Роналд Гаран.
