Arte Povera (на български също и като бедняшко изкуство или бедно изкуство) е изкуство, правено от бедняшки материали.
Това течение в модерното изкуство се развива през периода 1967 – 1972 в италианските градове Торино, Милано, Рим, Генуа, Венеция, Неапол и Болоня.[1] Този тип изкуство се противопоставя на правителственото управление, индустрията, особено корпоративната менталност и мейнстрийм културата чрез употребата на неконвенционални материали и стил.
История
През 1967 г. италианският арт критик Джермано Челант въвежда термина Arte Povera, за да опише група от млади антиелитаристки настроени художници. Движението започва с авангардистки патос, насочен срещу мейнстрийма в западното изкуство, но бързо се превръща във влиятелен двигател на вкусовете за изкуство на Запад още в края на 1960-те.[2]
Основни представители
„Иглу от камък“ на Марио Мерц, Нидерландия, 1982„Цифри в гората“ на Марио Мерц, Kunstprojekt Salzburg, 2003
Celant, Germano, Arte Povera: Histories and Protagonists, Milan: Electa, 1985. ISBN 88-435-1043-6 (Преиздадена като Arte Povera: History and Stories, 2011. ISBN 978-88-370-7542-2)
Celant, Germano, Tommaso Trini, Jean-Christophe Amman, Harald Szeemann and Ida Gianelli. Arte povera, Milan: Charta, 2001. ISBN 978-88-8158-316-4
Christov-Bakargiev, Carolyn (Ed.). Arte Povera. London: Phaidon, 1999. ISBN 0-7148-3413-0
Flood, Richard, and Morris, Frances. Zero to infinity: Arte povera 1962 – 1972. London: Tate Publishing, 2001. ISBN 978-0-935640-69-4
Lista, Giovanni, L’Arte Povera, Cinq Continents Éditions, Milan-Paris, 2006. ISBN 978-88-7439-205-6
