PROFILPELAJAR.COM

Янус
	Янус
естествен спътник на Сатурн
	Янус, заснет от апарата Касини-Хюйгенс през 2005 г.
Откриване
Открит от	Удуин Долфус
Дата	15 декември 1966 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)	151 472 km
Ексцентрицитет (e)	0,007
Орбитален период (P)	0,6959 дни
Инклинация (i)	0,20°; (към екватора на Сатурн)
Физически характеристики
Среден диаметър	194×190×154 km
Обем	≈ 3 000 000 km3
Маса (m)	1,98×1018 kg
Средна плътност	0,65 g/cm3
Екваториална гравитация	~0,017 m/s2
Наклон на оста	0
Албедо	0,5
	Янус в Общомедия

Тази статия е за естествения спътник на Сатурн. За бога от древноримската митология вижте Янус.

Янус е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от римската митология Янус.

Откриване и орбита

Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са били считани за едно и също тяло.

Спътникът е открит от Удуин Долфус на 15 декември 1966 г. (IAUC 1987). Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2. Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г., без да го разпознае като спътник на Сатурн.^[2] На 18 декември същата година Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей.^[3]

Едва 12 години по-късно, през октомври 1978 г., Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват, че двете наблюдения през 1966 са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.

Янус е наблюдаван от Пионер 11 при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 г. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката“ му.^[4] Спътникът е заснет от Вояджър 1 на 1 март 1980 г.

Имената на двата спътника са утвърдени през 1983 г.

Физически характеристики

Янус е покрит с множество кратери, по-големи от 30 km, и няколко линейни образувания. Повърхността му изглежда по-стара от тази на Епиметей, но по-млада от тази на Пандора. От ниската му плътност и сравнително високото му албедо може да се заключи, че Янус е поресто тяло с високо съдържание на лед.

Орбитални взаимодействия между Епиметей и Янус

Епиметей и Янус са коорбитални спътници. Текущият орбитален радиус на Янус е 151 472 km, докато този на Епиметей е 151 422 km (разлика от около 50 km). Въпреки че тази разлика е по-малка от диаметрите на двата спътника (115 km за Епиметей и 178 km за Янус), спътниците не се сблъскват поради взаимното им гравитационно въздействие, което периодично изменя орбитите им. На всеки четири години тялото, намиращо се на по-ниска орбита, настига тялото на по-висока орбита, което се движи по-бавно. Взаимното привличане на телата води до снижаване на орбитата на тялото, което бива настигано и повишаване на орбитата на другото тяло. Така тялото, което бива настигано поради по-ниската си орбита, започва да се движи по-бързо от другото. В резултат на това двете тела де факто разменят орбитите си и избягват взаимен сблъсък.

Разменяне на орбити се осъществява на 21 януари 2006 и през 2010 г., когато орбиталният радиус на Янус се увеличава с ~20 km, а този на Епиметей намалява с ~80 km. Орбитата на Янус е по-малко засегната, защото той е около четири пъти по-масивен от Епиметей. Този ефект е единственият известен в Слънчевата система.

Галерия

Янус, заснет от Вояджър 2 на 25 август 1981 г.
Янус и Прометей лежат над и под Сатурновите пръстени на тази снимка, направена от сондата Касини от 29 април 2006 г.
Янус пред Сатурн, заснет от Касини на 25 октомври 2006 г.
Янус, заснет от Касини на 20 февруари 2008 г.