Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата Маринър – Маринър 11 и Маринър 12. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“
Програмата Вояджър е опростена, поради бюджетни съкращения, версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на XX век програма за посещение и изследване на всички външни планети от Слънчевата система. Вояджър осъществява всички поставени цели без изследването на Плутон въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.
През 1990-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се Пионер 10 и стават най-отдалечените от Земята обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти, понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.
За Вояджър 1 се счита че е преминал през граничния шок в края на 2004 г.
Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. РТГ на апаратите и термодвойките им все още произвеждат електроенергия и учените считат, че Вояджър ще достигнат до хелиопаузата.
Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври 2005 г., заедно с апарата Юлисий.
Устройство и оборудване на апаратите
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи звездна и жироскопнанавигация. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната антена към Земята за приемане на команди и предаване на данни.
Оборудването се състои от 10 основни инструмента плюс експериментите с главната антена.
Към 2005 г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни.
Полетната система представлява осемканална магнитна лента, записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от Плазмената подсистема, който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.
Визуалната система се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конструкции на бавно сканиращите видикони на борда на апаратите Маринър. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна леща с разделителна способност от 200 mm с апертура от f/3, а другата – с разделителна способност от 1500 mm и тясноъгълна леща с апертура f/8,5. Камерите са управлявани от компютъра на полетната система.
Система за компютърно управление осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.
Система за поддържане на ориентацията изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти.
За предаване на данни към Вояджър се използва S-лентата със скорост 16 b/s. X-лентата се използва от апарата за изпращане на телеметрия към Земята с номинална скорост от 160 b/s, и 1,4 kb/s при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.
Електрическата енергия на борда се генерира от три броя радиоизотопни термоелектрически генератора (РТГ). Към 2005 г. те все още генерират около 315 W мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия, но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности.
Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. Ултравиолетивият спектрометър[1] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през 2011 и 2010 г. съответно.
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото, необходимо за поддръжка на ориентацията, се счита че ще бъдат достатъчни до 2020 г.
Генераторите на апаратите работят с плутоний, чийто разпад води до отделянето на топлина, част от която чрез термодвойка се превръща в електрическа енергия. При конструирането си те са предоставяли около 470 W енергия при 30 Vпостоянен ток. Използваният плутоний-238 има период на полуразпад от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към 2001 г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет.
Вояджър 1 носи златна плоча, съдържаща снимки и звуци от Земята, инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до извънземни цивилизации.
